|
|
Сърбия се погрижи добре да защити интересите си
12.03.10 23:32
Автор: Деси Николова, Цветелина Манолова
|
|
|
Сърбия само преди няколко години
Понеже бяха свикнали да печелят срещу държавата, българските компании се сблъскаха с една по-различна реалност в желанието си да инвестират в Сърбия. Докато в България следприватизационният контрол е пренебрежително слаб, а договорите много често не се спазват и остава почти безнаказано, в Сърбия залогът, че държавата няма да забележи, е с печален резултат.
Всяка четвърта приватизационна сделка с българска фирма в Сърбия е развалена, а вестникарските заглавия в Белград гласят - "Българите са лоши купувачи". Само през последните два месеца сръбската Агенция за приватизация (АП) е прекратила договорите по общо пет сделки - три от тях на "Интертръст холдинг", една на "Минна компания" и една на "Нова варова компания". Причината е неизпълнение на поетите ангажименти за инвестиции и запазване на основната дейност на закупените фирми. Сръбската агенция наблюдава под лупа още няколко сделки, които скоро могат да имат същата съдба.
Сърбия се е погрижила добре да защити интересите си при раздържавяването.
Купувачите се обвързват със сериозни клаузи за бъдещи инвестиции, запазване на дейността и имуществото на фирмата, както и гарантиране на правата на работниците в самия договор за продажба. Най-често там се осигурява правото на служителите да имат свой синдикат, както и да им бъдат изплащани солидни компенсации под формата на една средна брутна заплата за всяка година трудов стаж, в случай, че се налага да бъдат съкратени.
Едно от големите предимства на сръбската приватизация е, че там не вярват на обещания. Когато някой обещава инвестиции или да запази работни места, те в договора така го гарантират, че ако не се изпълнят тези обещания, си прибират обратно дружеството, без да връщат и стотинка от платената цена. Това става като или се налагат много сериозни глоби, или пък те се комбинират със залог на акциите в полза на Агенцията за приватизация. Това позволява на държавното ведомство директно да си върне собствеността над дружеството, без да минава през съда, в случай че забележи нередност при изпълнението му. При това не връща нито стотинка от вече платената цена или от направените инвестиции.
Другата характерна особеност на сръбския модел е практиката забавените задължения към държавата (осигуровки, данъци), да се преоформят в капитал на дружеството, който се контролира не от Агенцията за приватизация, а от друга институция - Агенцията за гарантиране на депозитите. Когато неплатените задължения, трансформирани в акции, достигнат над 50% от капитала, гаранционната институция има право да ги продаде на нов инвеститор, а парите влизат в държавния бюджет. Това прави Агенцията за гарантиране на депозитите доста активна на пазара.
Доскоро компанията на бизнесмена Валентин Захариев (първият приватизатор на "Кремиковци", а сега собственик на ОЦК) "Интертръст холдинг" беше един от най-големите български инвеститори в Сърбия. Тя беше собственик на общо шест сръбски фирми основно в сектора на машиностроенето. В началото на тази година обаче агенцията за приватизация развали сделките за три взаимосвързани фирми, продадени на "Интертръст холдинг" за общо 500 000 евро - става дума за машиностроителната фирма "Моделара" и леярните "Ливмин" и "Обойени метали", всичките в близкото минало част от големия конгломерат "МИН холдинг". Според информацията, предоставена на "Капитал" от сръбската приватизационна агенция, продажбата на "Ливмин" е развалена заради нарушаване на договорената социалната програма, а на другите две фирми - заради неспазване на ангажимента за запазване на основната дейност. По думите на Роберто Младенов, изпълнителен директор на "Интертръст холдинг", компанията е инвестирала до момента 400 000 евро в трите фирми. "Според техния приватизационен закон договорът би трябвало да бъде разтрогнат, ако 9 месеца собственикът на предприятието не плаща заплати. В нашия случай ставаше въпрос за тримесечно неизплащане, и то не на заплатите, а на старите неизплатени заплати, които държавата е дължала преди приватизацията", коментира Младенов пред "Капитал".
Според него в периода октомври-ноември 2009 г. "Интертръст холдинг" спира изплащането на старите заплати поради липса на поръчки.
В Агенцията за приватизация приемат това за нарушение на договора и в края на януари тази година иззема и трите компании.
Имуществото на тези фирми преминава в Акционния фонд (друга държавна структура, занимаваща се с приватизирани компании), който им назначава синдик и държавата започва да се занимава със задълженията им. "В момента фирмите не работят, нямат поръчки и никой не получава заплати – нищо не се е променило", твърди Младенов. От "Интертръст холдинг" се оплакват също така, че не срещат добро съдействие от страна на сръбските власти. Компанията например е искала разрешение да концентрира дейността на трите фирми в една, без да променя ангажиментите си по договорите, но с условието да съкрати администрацията. Трите фирми са били свързани и преди приватизацията, като част от "МИН холдинг" – двете леярни произвеждат отливки от стомана, за които модели прави машиностроителната фирма. На тази молба не е отговорено.
Проблем, според Младенов, е и наемането на адвокати, които да обжалват в съда решението на приватизационната агенция да им вземе трите фирми, тъй като повечето сръбски юристи отказват да работят с българските компании!
В средата на февруари, още една българска фирма "Минна компания", собственост на зетя на Христо Ковачки - Никифор Вангелов, остана без сръбската си придобивка. Вангелов купи завода за гумени изделия "Вулкан" в началото на 2007 г. за 1.6 млн. евро. Според предоставената от Агенцията за приватизация информация поводът сделката за "Вулкан" да бъде развалена е, че "Минна компания" не е спазила обещанието да инвестира два милиона евро във фирмата, не е запазила дейността й, нито социалната програма за работниците.
Проблеми наскоро имаше и плевенската фирма "Рубин", която има най-много закупени фирми в Сърбия - седем. В най-голямата от тях - Сръбската фабрика за стъкло в Парачин - "Рубин" вече не е мажоритарен собственик. Заради натрупани огромни задължения за доставка на газ контролният дял в стъкларската фабрика стана мажоритарна собственост на сръбската газова компания Srbijagas. До края на месеца се очаква сръбската Агенция за приватизация да се произнесе дали "Рубин" може да остане във фабриката на Srbijagas, или ще бъде търсен друг стратегически партньор.
Не без облаци е и небето над "Брикел", фирма, също близка до бизнесмена Христо Ковачки. Тя е собственик на сръбската компания за производство на гуми "Траял", която беше придобита срещу над 2 млн. евро. Заради неизплатени заплати и задължения по линия на социалното и здравното осигуряване работниците на "Траял" стачкуваха ефективно в началото на октомври миналата година. Тогава проблемът беше решен с помощта на сръбското министерство на икономиката и на местните власти в гр. Крушевац, като беше сключен протокол между ръководството на фирмата и трите синдиката на работниците. "Проблемите, свързани с протестите, не са по-различни от проблемите, произтичащи от световната икономическа криза във всички страни от Балканския регион: недостиг на оборотни средства, свити пазари, инвестиционни ангажименти по време на кризата", обясни пред "Капитал" директорът на завода Петър Кръстев. По неговите думи напрежение между работници и мениджмънт има дори в момента, макар че заплатите закъсняват с по-малко от месец. "Такова закъснение класира "Траял" сред отличниците по този показател... За жалост напрежение съществува", твърди Кръстев.
Още миналата година Агенцията за приватизация се закани да развали сделката с "Брикел", ако компанията не спазва задълженията си към работниците. Според някои сръбски медии в момента тече проверка, резултатът от която ще определи бъдещата съдба на завода. В отговор на въпрос на "Капитал" от Агенцията за приватизация казаха, че в случая с "Траял" редовно контролират изпълнението на договорните задължения и следят действията на купувача". По думите на Петър Кръстев последната редовна проверка на агенцията е била в края на януари и тя е издала препоръки, за които са договорени удължени срокове за изпълнение. До 1 юни тази година агенцията ще реши дали да усвои банковата гаранция, която обезпечава изпълнението на инвестиционната програма. "Надявам се дотогава да сме изпълнили препоръките й", казва Кръстев. Фирмата разчита да подпише договор с Fiat Group и да продава гуми за завода й в град Крагуевац.
Ако все пак приемем, че българските инвеститори наистина не са подготвили добре бизнес плановете си в Сърбия, не са проучили докрай условията на местния пазар, а някои и не са изпълнявали договорите, то статистиката отчита, че и други не са били съвсем готови за процеса на приватизация в Сърбия. По данни, изнесени в началото на есента на 2009 г., всяка пета приватизационна сделка (от общо 1796) е била развалена.
Приватизацията е донесла до края на август 2009 г. приходи от 2.3 млрд. евро от продажби и още 1.4 млрд. евро под формата на инвестиции.
Развалените сделки са на обща стойност около 760 млн. евро, но голяма част от тези пари са останали в бюджета.
Слуховете, че в много случаи приватизираните фирми са използвани за пране на пари или са купувани със съмнителни капитали пък предизвикаха доста критики. Това накара сръбският министър на икономиката Млдажан Динкич да се защити, че "не приватизациите са лоши, а новите собственици на предприятия в Сърбия".
Концепцията за приватизацията на сръбските фирми е, според която държавата не дава 100% контрол на инвеститорите, но винаги задържа 30% акции. Това е една от основните причини толкова много сделки да се развалят, включително и тези на българските купувачи. Може да е нелогично, но е трябвало да си направят сметка за тези неща в момента, в който са решили да купуват. Поне засега няма индикации сръбското правителство да променя закона за приватизация в нова посока.
Ако "Кремиковци" беше приватизирано по сръбския закон, а не по българския, със сигурност нямаше да бъде толкова грандиозен провал. Напротив, можеше да бъде препродаван няколко пъти, докато държавата му намери собственик, готов да плати всички дългове и да остави всички работници на работа.
STOCK EXCHANGES IN THE REGION
Banja Luka Stock Exchange - www.blberza.com
Belgrade Stock Exchange - www.belex.rs/eng
Ljubljana Stock Exchange - www.ljse.si/cgi-bin/jve.cgi?doc=1468
Macedonian Stock Exchange - www.mse.org.mk/Default.aspx
Romanian Stock Exchange - www.bvb.ro
Sarajevo Stock Exchange - www.sase.ba/desktopdefault.aspx?tabid=1
Zagreb Stock Exchange - www.zse.hr
(1)(1)(1).jpg)
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ОПЦИИ, ФЮЧЪРСИ
|
|
