Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Марк Рич - кралят на ембаргото

Марк Рич - кралят на ембаргото
03.03.10 21:44

Автор: capital.bg
Марк Рич - кралят на ембаргото


Марк Рич, американският милиардер, който 18 години се криеше от американското правосъдие заради тъмните си сделки с държави, на които Съединените щати бяха или все още са наложили търговско ембарго, не успя да купи президентите Роналд Рейгън и Джордж Буш.


След това той нае на работа срещу шестцифрена сума Джак Куин, бивш таен съветник в Белия дом по времето на президента Бил Клинтън. И това се оказа печелившият му ход. Буквално в последните часове на своето президентство Клинтън подписа заповед за помилването на Рич, който, ако стъпеше на американска земя, щеше да бъде съден за укриване на данъци, финансови измами и търговия с ембаргови държави. 
 
Най-скандалното помилване в американската история влиза през седмицата в Конгреса, където конгресмените трябва да установят как точно се е случило всичко и дали не става въпрос за огромен подкуп и незаконно финансиране на кампанията на Хилари Клинтън за Сената. Конгресмените ще поискат и подробности за това дали бившата съпруга на Рич, Денис Рич, един от големите донори на кампаниите на семейство Клинтън, със сумата от 1.5 милиона долара не е била просто пощенска кутия на бившия си съпруг, а също защо ЦРУ и Националната агенция за сигурност не са се намесили.
 
Самият Марк Рич проговори публично за пръв път след избухването на скандала, излизайки на 25 февруари със специално изявление от офиса си в Тел Авив, в което решението за неговото помилване се описва като акт на хуманност. Според Рич той е бил принуден да живее извън САЩ през последните 18 години, защото е смятал, че не може да се надява на справедлив процес в родината си. Роденият в Белгия Рич е израснал в САЩ, но когато бе повдигнато обвинението срещу него, се отказа от американския си паспорт и в момента той има израелско и испанско гражданство и живее в Швейцария от 1983 г.
 
В цялата история има и неприкрита израелска връзка - бившият премиер Ехуд Барак и бившият шеф на израелската тайна служба “Мосад” са били сред активните лобисти за помилването на Рич. Според самия него през последните 20 години той е дарил 80 милиона долара на израелски болници, музеи и програми за приобщаване на имигрантите. Остава открит въпросът обаче дали подобни суми не са влизали и в черните каси на Лейбъристката партия на Барак и други водещи политически партии в Израел.
 
Основното обвинение срещу Рич бе за изграждането на престъпна схема за пълно избягване на данъци, но по-сериозните обвинения срещу него са за търговски сделки с ембаргови държави. 
 
Алуминий за Иран 
 
Всъщност според данни на ЦРУ базираната в Швейцария компания на Рич за търговия със суровини все още продължава да търгува с държави, считани от правителството на САЩ за нежелани партньори, тъй като поддържат под една или друга форма световния тероризъм или нарушават човешките права. По различно време Рич е търгувал с Иран, Либия, Куба и Южна Африка, и то в моменти, когато на американските корпорации и граждани е било забранено да правят това. Извинението на самия Рич е, че след като вече не е американски гражданин, той не е бил принуден да спазва американското ембарго. Остава обаче открит въпросът с помилването, тъй като американското законодателство изисква помилваното лице “за дълъг период от време да се е държал задоволително и да не е нарушавал закона”, а без съмнение случаят “Рич” едва ли се вмества в тази класификация. Според бивши служители на неговата компания - Marc Rich Investment, базирана в швейцарския кантон Цуг, компанията винаги се е ръководела от собствените си правила и етика, а не от това дали срещу дадена страна има наложено ембарго.
 
“Г-н Рич е спечелил огромни суми през последните 20 години, търгувайки на практика с всички врагове на САЩ”, твърди Морис Уейнбърг, обвинител по делото срещу Рич през 80-те години. Няколко бивши служители на Рич потвърдиха пред Конгреса, че негови компании редовно са купували петрол от Иран, който не може да продава директно своята суровина в много страни по света, и то по времето на търговското ембарго, което самият Клинтън наложи на Иран. През 1997 г. Клинтън наложи пълно търговско ембарго на Иран, но именно в периода 1999-2000 г. компания на Марк Рич е внесла в страната алумина (необработен алуминий), той е бил преработен във фабрика в Арак, след което е бил изнесен от страната и продаден на световните пазари. Бизнесът е бил рискован, но печеливш - Иран са били готови да платят по-висока цена за алумината, отколкото котировките на световните пазари. 
 
Петрол от Ирак 
 
През август 1991 г., около шест месеца след края на войната в Залива, мадридският офис на Марк Рич се опитва да купи 150000 барела петрол от Ирак. По това време на страната е наложено международно търговско ембарго. В края на 90-те години фирми на Рич също са изнасяли петрол от Ирак, тяхното собствено обяснение е било, че това е в рамките на програмата на ООН за износ на иракски петрол, ако средствата се използват за закупуване на храни и лекарства. Интересно е това, че именно влиятелни личности в Израел са лобирали за помилването на Рич, при положение че той е търгувал със Саддам Хюсеин само месеци след като той изстрелваше своите ракети “Скъд” срещу Тел Авив. 
 
Либийската любов 
 
През 1986 г. президентът Рейгън налага ембарго на Либия във връзка със серия атентати на летищата във Виена и Рим. По това време Либия и другите арабски държави се въздържат да търгуват с Рич, тъй като той продава петрол на вечния враг Израел. Но в края на 80-те години според бивш служител на Рич той започва активна петролна търговия с Либия чрез посредничеството на подставени европейски фирми. След продажбата на Marc Rich & Co. (която сега се нарича Glencore International AG) през 1994 г. Марк Рич основава нова компания - Marc Rich Investment. В периода 1997-2000 г. именно през тази фирма той купува либийски суров петрол. Освен това през 90-те години той е доставял ечемик и соя на Либия - стоки, които по това време са ембаргови.
 
През 1999 г. САЩ частично вдигат санкциите срещу Либия, Иран и Судан, а американските компании могат да кандидатстват в американското Министерство на финансите за лиценз за търговия с тези държави. Американската компания на Рич, Novarco, получава лиценз за търговия и с трите държави. Още през април миналата година Novarco доставя 27 500 тона аржентинска царевица за Либия. 
 
Доставки за ЮАР 
 
По време на апартейда срещу ЮАР, в периода 1986-1991 г., е в сила търговско ембарго, забраняващо доставките на петрол, компютри и оръжие за страната. В периода 1979-1990 г. компанията Marc Rich & Co е внесла около 11 милиона тона петрол за ЮАР, което прави близо 8 процента от вноса на петрол в Южна Африка. Освен това компании на Марк Рич са изнасяли минерали от страната. “Имахме доста голям офис там”, е лаконичното обяснение на бивш служител на Marc Rich & Co. 
 
Бизнес с Кастро 
 
Американското търговско ембарго срещу Куба датира още от 1963 г., а наказанието за нарушаването му носи до 10 години затвор. В продължение на години обаче Марк Рич е бил посредник в бартерните сделки петрол срещу захар между Куба и Русия. Схемата е била следната - московският офис на Рич договаря сделките между Москва и Cuba Metales, хаванската търговска фирма на правителството на Кастро. За да се избегне пряката доставка на руски петрол за Куба, кубинците продават на Рич захар, която той препродава на световните пазари. После за същата сума в Куба чрез фирми на Рич се внася петрол от Латинска Америка. След разпадането на СССР през 1991 г. фирми на Рич купуват сурова захар от Куба, преработват я в рафинерии в Украйна и я продават на свободния пазар в Русия. По същото време една от компаниите на Рич започва износ на никел от Куба и проучва възможностите за инвестиции в няколко железни и цинкови мини. 
 
Заличаване на следите 
 
През седмицата стана известно, че Марк Рич продава търговската си компания Marc Rich Investment на Crown Resources, швейцарска дъщерна фирма на руската групировка “Алфа-груп”. Очакваната стойност на сделката е 150 милиона долара, но се говори, че Марк Рич ще остане като съветник в новата компания, което на практика означава, че остава активно в бизнеса. Според предварителни данни новата компания ще има годишен оборот от 12 милиарда долара.
 
Освен това може би Марк Рич ще се премести от Цюрих в Лондон поради нововъзникнал конфликт с швейцарските власти. Става въпрос за нов швейцарски закон, който изисква от местните финансови институции да разкриват произхода на средствата, които управляват. Законът е насочен срещу прането на пари и макар никой официално да не обвинява Рич в пране на пари, той отказва да открие произхода на управляваните от него средства поради “принципни съображения”. Многозначително, нали. 
 
Българската връзка 
 
Марк Рич се появява на българската сцена през 1991 г. и оттогава името му непрекъснато се свързва с поредица от скандали. Първият е от 1991-1992 г. и е свързан с пари на Световната банка и петролни сделки, довели до милиарди левове загуби за Нефтохим. В случая става въпрос за 150 млн. долара заем, с които бяха платени доставки на петрол за “Плама” и най-вече за Нефтохим. В средата на 1992 г. след поредица от скандални разкрития, че Нефтохим е натрупал милиарден дълг и не плаща задълженията си по заема, беше назначена специална парламентарна комисия, която трябваше да разбули истината за усвояването на петролния заем от Световната банка за Нефтохим и “Плама”.
 
Заемът е предоставен на рафинериите чрез БНБ, а усвояването му минава през Държавния фонд за реконструкция и развитие. БНБ възлага вътрешния договор на Химимпорт, която оперира с парите. Със 150-те млн. долара на Световната банка Химимпорт внася петрол и го продава на Нефтохим и “Плама”, които го преработват. В договорите обаче не е посочено изрично кой ще връща парите. В началото това е Химимпорт, по-късно обаче става ясно, че е подписан анекс, според който длъжници се оказват “Плама” и Нефтохим. Договорът между Химимпорт и БНБ е подписан едва след пристигането на първите танкери и носи задна дата. Доставчикът е “Марк Рич ко”. Имало е предложение за доставка на по-големи количества петрол от тези, получени по заема от Световната банка, и то при по-благоприятни условия, обявиха по това време български депутати. Било е постигнато и рамково споразумение с казахстанската държавна петролна компания и Нефтохим, но явно висши държавници са предпочели нефтът да дойде от други фирми, твърди депутатът Стефан Караджов. Договорите за доставка според българското правителство по избор на Световната банка са сключени с фирмите “Белойл” (за малка част от количествата) и основно с “Марк Рич ко”. Те всъщност пак били взели петрола оттам, но процентите за посредник оставали при тях. При отпускане на кредити от ДФРР не били спазени процедурите, се твърди пък в писмо на Световната банка до българското правителство. Шестима следователи са работили по следственото дело за отпуснатия заем от Световната банка, което продължава вече десета година. На няколко пъти делото срещу длъжностни лица от БНБ, Нефтохим и Химимпорт е било прекратявано, след това отново възобновявано. През 1997 г. делото е било прекратено поради липса на престъпление, две години по-късно то отново е било възобновено и върнато за доразследване. Шест месеца след това отново е било предложено неговото прекратяване поради липса на престъпление, но в началото на 2000 г. пак е върнато за доразследване.
По време на зърнената криза скандалният бизнесмен чрез фирмата си “Гленкор” влиза в джойнт-венчър с Комбината за цветни метали в Пловдив - “Балко интернешънъл” ООД. По този начин с уж разграничилата се от Марк Рич фирма “Гленкор” се реализират мащабни злоупотреби, твърдят източници от държавни ведомства. “Балко интернешънъл” ООД получава най-високата квота за износ на жито и слънчоглед и изнася по този начин 140 000 т  зърно. “Гленкор”, която притежава 50% от “Балко интернешънъл”, от своя страна пък получава изключителните права за целия внос на пшеница в България чрез бартера за внос на жито срещу износ на горива за Сърбия. Сделката стана популярна като зърнената афера по време на социалистическото правителство на Жан Виденов. Фирмата внася зърното с 30-50 долара по-скъпо от износните цени в рамките на бартера, твърдят наши експерти. Според тях свързаната с Марк Рич фирма реализира износ на горива за 46.4 млн. долара, главно за Сърбия, и внася жито на цени с 84 долара над международните.
 
През последните месеци името на скандалния швейцарски бизнесмен беше свързано с не по-малко скандалната варненска групировка ТИМ. Миналата есен стана известно, че външнотърговската централа Химимпорт е сменила собственика си. От Химимпорт съобщиха, че 68% от акциите на дружеството са придобити от офшорната компания “Фертитрон инк” с регистрация в Британските Вирджински острови. В бизнессредите се заговори, че тази фирма е свързана с Марк Рич, и по този начин Химимпорт е станала собственост на известния международен спекулант. Според източници, близки до Химимпорт, Марк Рич действително е участвал в сделката, но съвместно с ТИМ, с които има зърнен бизнес в Североизточна България.

FOREX, АКЦИИ, ОПЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1313