Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Кризата в Швеция 1989-1994

Кризата в Швеция 1989-1994
05.02.10 14:51

Кризата в Швеция 1989-1994

Как започва кризата в Швеция?



 
Всичко се дължи на традиционно социалния модел на скандинавските икономики, като след края на Втората световна война тясното сътрудничество между правителството, големите корпорации и синдикалните организации довежда до невиждан бум на икономиката. 

Правителството възприема агресивна политика за предоставяне на всевъзможни социални придобивки на домакинствата, което обаче довежда до силен инфлационен натиск. Съчетано с безпрецедентен ръст на кредитирането, това довежда до надуване на цените на жилищата, с което предпоставките за кризата вече са налице.

Ситуацията добива мрачни окраски, когато правителството взима решение за реформи в данъчната система, които да позволят активна борба с инфлацията. Плановете обаче съвпадат с икономическата криза, обхванала световната икономика в края на 80-те години.

Балонът се спуква, което довежда до тежки последици за икономиката на страната – за периода от 1991-1993 година брутният вътрешен продукт пада с 6 на сто, безработицата придобива стряскащи размери (12 на сто), а шведската крона, която тогава е фиксирана към кошница от
валути, е обект на значителни разпродажби на валутния пазар (Forex Currency Trading Market). Валутната криза довежда до там, че централната банка вдига за кратко лихвения процент до 500% с цел да бъдат прекратени атаките срещу кроната. Мерките обаче не помагат, което води до силно обезценяване на шведската валута на Forex Market.

Цените на имотите падат главоломно – само в рамките на пет години, между 1989 и 1994, те се смъкват със 75 на сто, а от търгуваните на борсата в Стокхолм 40 компании от сектора около три четвърти обявяват банкрут. Кредитните институции също понасят тежки загуби – около 200 от общо 300-те финансови компании в страната изчезват завинаги от пазара.

Мерките, които се взимат срещу кризата, са решителни и бързи.

Правителството прави трудния избор да не налива ликвидност под формата на парични средства, тъй като подобна стъпка се е оценявала като стимулираща за моралния риск сред кредиторите, т.е. властите са преценили, че предоставянето на пари ще доведе до злоупотреби и отпускане на нови проблемни кредити.

Стъпките, които помагат за изход от ситуацията, включват гарантиране на дълговете на банките и някои финансови институции (но не и за акционерите им), създаване на държавна банка (Bank Support Authority) извън обсега на политическото ръководство на министерство на финансите, чиято цел е била да администрира и управлява дадените от държавата гаранции към закъсалите банки. Създадени са и специални агенции, които да управляват проблемните активи на изпадналите в най-тежко състояние водещи банки в страната.

Може би най-ефективната от психологическа гледна точка мярка е разкриването на реалните стойности на лошите кредити, което връща доверието в банковата система.

 

Стойността на държавните гаранции надхвърля 80 млрд. крони, което, според мнозина, е щяло да доведе до усложняване на ситуацията заради прекомерната тежест върху бюджета. Оказва се обаче, че те грешат, и банковият сектор започва отново да се превръща в печеливш още през 1994 година.

През 2006 г. се слага край на държавните гаранции, а на следващата година дейността на Bank Support Authority е прекратена.

 

Последствията от кризата могат да бъдат обобщени така: 200 млрд. шведски крони загуба от лоши кредити и фалит за три от най-големите банки в страната. Бюджетните разходи за потушаване на кризата възлизат на 65 млрд. крони, което според мнозина е далеч по-малко от средствата, които е трябвало да бъдат налети във финансовата система, при положение че правителството беше взело решение да поеме по пътя на кредитиране на закъсалите институции.

След кризата икономиката на страната поема по пътя на умерения растеж, който се движи на нива около 3 – 3,5 на сто годишно. Правителството започва да води по-предпазлива политика по отношение на кредитирането, а в бюджета на страната традиционно се оставя значителен излишък, който да бъде използван при евентуална нужда.

Източник:
www.investor.bg

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0746