Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Паниката от 1907

Паниката от 1907
10.01.10 23:36
Паниката от 1907


 
В понеделник, 21 октомври 1907 г., около пет месеца след началото на икономическата рецесия, ''Никърбокьр Тръст Къмпъни'' - трети по големина тръст в гНю Йорк - изпада във финансови затруднения. 


На следващия ден набегът срещу банката я принуждава да прекрати работа (временно, както се оказва; през март 1908 г. тя възобновява дейността си). Затварянето на ''Никърбокьр Тръст'' предизвиква ''набези'' и срещу други тръстове в Ню Йорк, а после и в други части на страната – в ход е банкова паника от вида, наблюдаван периодично през деветнадесети век.



Паниката започна на оживения пазар, който се провежда извън Ню Йоркската фондова борса.  Този нерегламентиран пазар, наречен "Улична борса"  по-късно в 1928 г. става "Американската фондова борса"

В рамките на една седмица банките из цялата страна реагират на паниката с ограничаване на плащанията, т. е. обявяват, че вече няма да изплащат пари при поискване от вложителите, които искат да изтеглят влоговете си. В някои щати губернаторите или министрите на правосъдието вземат мерки, за да дадат правна санкция на ограничаването на плащанията; в останалите щати тази практика просто се толерира и на банките се позволява да продължават дейността си, макар технически да нарушават банковите закони на щата.

Ограничаването на плащанията предотвратява банковите фалити и слага край на набезите срещу банките. Но то значително затруднява стопанската дейност. Стига се до недостиг на монети и банкноти, както и до частно обращение на дървени петцентови монети и други временни заместители на законните пари. В най-високата точка на паричния дефицит за закупуването на 100 долара в пари са необходими 104 долара във влогове. Съчетанието между паниката и ограничаването на плащанията – и пряко, чрез своето въздействие върху доверието и върху възможността за ефективното извършване на стопанска дейност, и непряко, чрез предизвикването на спад в качеството на парите – превръща рецесията в една от най-дълбоките, преживявани от Съединените щати до този момент.

Но тежката фаза на рецесията е краткотрайна. В началото на 1908 г. банките възобновяват плащанията. Няколко месеца по-късно започва икономическо оживление. Рецесията продължава само тринадесет месеца, а тежката й фаза – не повече от шест.

Този драматичен епизод става главната причина за приемането на Закона за федералния резерв от 1913 г. Предприемането на някакви мерки в паричната и в банковата област е неотложно от политическа гледна точка. По време на управлението на републиканската администрация на Тиодор Рузвелт се създава Националната монетарна комисия, оглавена от Нелсън У. Олдрич – влиятелен сенатор от Републиканската партия. При демократическата администрация на Удроу Уилсън прочутият конгресмен, по-късно и сенатор от Демократическата партия, Картър Глас преработва препоръките на комисията. От тогава до днес основаната в резултат на тези усилия Система на федералния резерв функционира като основна парична власт в страната.

Какво всъщност означават термините ''набег'', ''паника'' и ''ограничаване на плащанията''? Защо носят описаните дългосрочни последици? И как възнамеряват авторите на Закона за федералния резерв да предотвратят подобни епизоди? Набегът срещу някоя банка е опитът на много от нейните вложители да изтеглят своите влогове в пари в един и същи момент. Той се предизвиква от слухове или факти, които пораждат у вложителите опасения, че банката е неплатежоспособна и няма да бъде в състояние да изпълни своите задължения. Това всъщност е опит всеки да прибере своите пари, преди всички средства да са се изпарили.Лесно е да се разбере защо набегът става причина неплатежоспособната банка да фалира по-бързо, отколкото би станало в противен случай. Но защо създава затруднения и на отговорната и платежоспособна банка? Отговорът е свързан с една от най-подвеждащите думи в английския език – думата влог, когато се употребява в смисъл на вземане срещу банка. Когато „влагате” пари в банка, ви се иска да мислите, че банката взема вашите зелени банкноти и ги депозира в трезор, за да ви ги пази отговорно, докато си ги поискате. Тя не прави нищо подобно. Иначе откъде щеше да получава доход, за да покрива своите разходи, да не говорим пък за плащането на лихви по влоговете? Възможно е банката да вземе няколко зелени банкноти и да ги прибере в трезор като резерв. Останалите предоставя като кредит на някой друг, като събира лихва от кредитополучателя, или ги използува, за да купи лихвоносни ценни книжа.

Ако, както обикновено става, влагате не пари, а чекове срещу други банки, вашата банка дори няма пари в наличност, които да прибере в трезор. Тя има само правото на парично вземане от друга банка, което в повечето случаи не упражнява, защото другите банки имат съответни вземания от нея. Срещу всеки 100 долара във влогове всички банки, взети заедно, разполагат само с няколко долара в наличност в своите трезори. Банковата ни система е система на частичните резерви. Тя функционира много добре, докато всички са уверени, че срещу своите влогове винаги могат да получат пари, и затова се опитват да теглят единствено когато имат нужда. Обикновено новите парични влогове са горе-долу равни на тегленията, така че малката сума на резерва е достатъчна за покриването на временните несъответствия. Ако обаче изведнъж всички се опитат да изтеглят пари. ситуацията става съвсем различна – има вероятност да се стигне до паника, както става, когато някой в препълнения театър извика ''пожар'' и всички се втурнат към изхода.



По часовниковата стрелка от горе, ляво - Rockefeller, George B. Cortelyou, Lord Rothschild, и James Stillman. Някои от най-известните имена на Уол Стрийт, направили положителни изявления които помагат да се възстанови доверието в икономиката.

Една отделна банка може да се справи с набега, като вземе кредити от други банки или като помоли своите кредитополучатели да погасят дълговете си. Кредитополучателите правят това, като теглят пари от други банки. Но ако набегът се разпространи широко, всички банки заедно не са в състояние да се справят с него по този начин. Просто в трезорите няма достатъчно налични пари, за да се задоволят исканията на всички вложители. Освен това всеки опит за посрещане на широкоразпространен набег чрез прибягване до касовата наличност – освен ако не успее бързо да възстанови доверието и да сложи край на набега, така че наличността да бъде възстановена – довежда до много по-голямо намаляване на влоговете. През 1907 г. банките имат само 12 долара в наличност – като средна величина – на всеки 100 долара във влогове. Всеки долар във влог, превърнат в налични пари и прехвърлен от трезорите на банките под дюшеците на вложителите, налага намаляването на влоговете с още 7 долара, за да могат банките да поддържат предишното съотношение между резервите и влоговете. Ето защо набегът, довеждащ до трупане на пари в ръцете на населението, обикновено съкращава общата парична маса. Поради същата причина той предизвиква такива сътресения, ако бързо не му се сложи край. Отделните банки се опитват да намерят налични пари, за да посрещнат исканията на своите вложители, като оказват натиск върху кредитополучателите да погасят дълговете си и отказват да подновяват кредити и да отпускат нови. Кредитополучателите като цяло нямат към кого да се обърнат, така че фалират и банки, и предприятия.



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0994