|
|
Фалитът на рая - Науру днес
18.09.09 22:38
Автор: Р. Караджов
|
|
|
Фалитът на рая - Науру днес
Република Науру е малка островна държава в южната част на Тихия океан, южно от Маршаловите острови
По население е една от най-малките държави в света, а по площ е най-малката не-европейска държава
Британският капитан Джон Фиърн, ловец на китове, е първият западен човек, посетил острова през 1798 година. Той го кръстил "Приятният остров", възхитен от природата и населението. От около 1830 година науруанците се свързват с европейците посредством китоловни кораби и търговци. По това време на острова се заселват бедняци и дезертьори. Островитяните разменят храна за ''тоди'' (палмово вино), боеприпаси и оръжия. Оръжията са използвани по време на 10-годишната война, започнала през 1878 г. и довела до намаляване на населението от 1400 до 900 души.
Островът е анексиран от Германия през 1888 г. Пристигането на немците сложило край мирния живот на островитяните и на войната. Немските колонизатори които все още не са чували за мултикултурализма, забранявай най-варварски на мирните островитяни да си трошат един друг главите и да се избиват помежду си, с което може би ги спасяват от самоизтребление, но нарушават техните демократични права дадени им от майката природа. Островът е включен в състава на немския протекторат на Маршалските острови. Фосфатът на острова е открит през 1900 г. от златотърсачът Албърт Елис.
През 1906 г. Тихоокеанската фосфатна компания започва да разработва запасите в съгласие с Германия. Първата пратка е изнесена през 1907 г. След избухването на Първата световна война островът е превзет от австралийски военни сили през 1914 г. След войната Лигата на нациите дава на Великобритания попечителски мандат върху територията, която през 1923 г. се съгласява да я дели с Австралия и Нова Зеландия. Трите правителства подписват Споразумението за остров Науру през 1919 г., създавайки комисия, позната като Британска фосфатна комисия, която получава правата за добив на фосфати. По време на Втората световна война Науру е окупиран от Япония от август 1942 г., а после пак завзет от австралийци. Народът на страната обаче иска демокрация и независимост от лошите колонизатори и империалистически експоатори на богатите природни ресурси на острова. Науру става автономна държава през 1966 г. и съгласно 2-годишна конституционна конвенция, получава независимост през 1968 г. Пътят към щастливото бъдеще, далече от колониализма е открит.
1967 г. народът на Науру закупува авоари на Британската фосфатна комисия и през юни 1970 г. контролът минава в местната Nauru Phosphate Corporation (NPC). Основен продукт е изнасяното гуано. Приходите от разработването на фосфатите носят на хората най-високият жизнени стандарт в света, по-висок от жизнения стандарт в Швейцария, Лихтенщайн и арабските емирства - производителки на петрол. В годините след обявяването на независимостта през 1968 г., Науру притежава най-висок БВП на глава от населението в света.
Общият доход на глава от населението за 1977 г. е $ 21 400 (в днешно изражение и днешно време това са $ 83,599.84 годишно, за всеки - от баби до пеленаче) най-висок в целия свят. Коли, най-модерна и скъпа техника, предмети на лукса, нищо не липсва на бедните, но щастливи в миналото островитяни, които този път се радват на това невероятно богатство върху което ходят в буквалния смисъл на думата. Повечето островитяни не работят нищо (работят чужденците), домовете им са последен писък на модата, а привечер мнозина вадят мощните си ултрамодерни и красиви автомобили (всеки жител на острова притежава по 2-3 автомобила) за да ги карат по единствения път на острова, 24 километрова околовръстна магистрала. Закупуват се скъпи имоти в Сидни, а в Мелбърн е създаден цял луксозен квартал за наурутяни. Всички услуги в държавата са напълно безплатни, а данъците нулеви. Местните жители отдадени на лентяйство и разкош, стават най-дебелите хора в света, с което чупят още един рекорд. Правителството влага пари във фонд който ще осигури бъдещето на нацията, а местните са щастливи. Дори когато се изчерпи гуаното и целия остров под краката им, островитяните ще са толкова богати, че всеки може да отиде където желае, а бъдещето на децата е обезпечено от държавният фонд управляван от експерти и влагащ парите компетентно и национално отговорно, за щастието на народа!
От средата на 80-те години фосфатите започват да намаляват. Малкото островче е буквално прекопано, натоварено на кораби и изнесено. Добива се все по-малко и по-малко. Всички обаче са спокойни. Нали милиардите влагани във фонда ще носят още пари?! Уви! Тези които ги управляват не се справят успешно защото в няколко световни икономически и финансови кризи изгоряха зле вложените пари на науранците и докараха държавата до ръба на банкрута.
В 90-те години властите правят острова офшорна зона и започва да предлага паспорт на чужденци срещу заплащане. Другата услуга е откриването на банки, като валиден лиценз се дава срещу $ 25 000, без никакви други изисквания. Това довежда веднага руската мафия, която бързо започва да пере милиони долари. Откриват се около 400 банки, като за адрес на повечето от тях е посочена пощенска кутия, регистрирана на името на местното правителство. Руснаците ползват острова като транзитен пункт за пране на капитали и плацдарм към Австралия, Нова Зеландия, Южна Азия и Океания. Това обаче създава проблеми със САЩ и Австралия. Заради финансовите злоупотреби Науру влиза в черния списък на редица страни. Когато и руснаците си заминават, идва краят.
В последно време значителен размер от приходите на държавата Науру постъпват под формата на помощ от Австралия, Тайван и Нова Зеландия! Държавата се кани да разработва някакви остатъчни фосфатни залежи, но те едва ли са вече рентабилни и според мен са кьорфишек в лицето на избирателите. Единственият друг основен източник на държавни приходи е продажбата на правата за риболов в териториалните води на Науру. Прясната вода се внася от Австралия.
Някогашното райско кътче Науру изживява тежка финансова криза и е заплашено от пълна ликвидация!
Тихоокеанската държава дължеше $ 236 млн. на американски инвеститор – дъщерна финансова компания на General Electric и се наложи тя да сложи ръка на всички имоти и ценности на Науру зад граница, за да си върне дължимото. Страната се оказа обект на конфискации, след като не успя да спази падежите по дълговете си. Според дипломати и финансисти, положението е почти безнадеждно. Мините са изчерпани, а властите са профукали всички спестявания в ексцентрични и безумни инвестиции. Свършват запасите на чиста питейна вода. На острова има резервоари за събиране на дъждовна вода и няколко инсталации за обезсоляване, но те са недостатъчни, а и липсата на енергия си казва думата. Спират и доставките на прясна храна. С времето островитяните остават без ток, а в 2008 г. се срина и телефонната им система. Единствената самолетна компания пък спря да функционира, след като свърши горивото. През 2011 г. затвориха последните фосфатни мини на острова, тъй като са икономически нерентабилни за добиване. В момента още се добиват някакви фосфати, но ръчно като нормата е по 100 кг. на ден за работник, срещу които ако той е местен получава 20 австралийски долара, а ако е чужденец 5 долара. Предполага се, че резервите на фосфати ще бъдат напълно изчерпани преди 2050 г.
Сега населението на Науру страда и от болести, тъй като Австралия отказа предлаганите до скоро медицински услуги, пък и защо? Нали самите островитяни не искаха да имат нищо общо с белите колонизатори преди години и островът вече не е австралийска територия? Все пак островитяните около едно десетилетия преживяха на социални помощи от Австралия, но на самия континент започнаха да се питат защо да издържат една независима държава и нейното население.
Друг източник на финансиране е политиката. Науру е държава признала Косово, а през 2009 г. заедно с Русия, и други демократични страни като Никарагуа и Венецуела призна Абхазия и Южна Осетия, които се отцепиха от Грузия след Руско-грузинската война. Русия обеща в замяна на това признаване $ 50 млн. на Науру, във вид на хуманитарна помощ. Малко след войната Русия вложи на острова и $ 9 млн., което заедно с останалите $ 50 млн. не е лошо само срещу един подпис. Друг източник на пари са Китай и Тайван. Заигравайки се с едната или другата страна (които взаимно не се признават) Науру успява да измоли пари. Издръжката на острова обаче струва около 20 – 30 млн. на година (храна, вода, пенсии, социални програми и елементарни нужди) и правителството все по-трудно се справя. Националната банка на Науру е в несъстоятелност, а БВП на глава от населението според Азиатска банка за развитие през 2007 г. е $ 2 400 годишно. Според ЦРУ през 2004 г. БВП на глава от населението е бил около $ 5000, което говори за спад до 2007 г., а колко е сега, данни няма или те са толкова различни, че не си струва да се споменават.
В момента островитяните се издържат основно от построения бежански лагери на тяхната територия. Между 2001 и 2008 г., а после и от 2012 г. насам, на острова е изграден лагер за нелегални имигранти и задържане на подозрителни лица искащи да влязат в Австралия, а в замяна Нуру получава социални помощи с които поне да има какво да ядат жителите на бившата най-богата държава в света. Закриването на лагера, което веднъж вече се случи, ще е истинско бедствие за островитяните, тъй като без него австралийците няма какво да правят на острова. На острова няма нито земеделие (земята е изкопана), нито индустрия. Туризмът е сравнително слабо развит (около 200 туристи годишно) поради това, че на острова няма нищо интересно освен изкопаните заради фосфатите дупки, на фона на останалите райски острови в Тихия океан. Сложният визов режим, голямата бюрокрация и усложнения също спъват туризма. Според някои страната има най-трудния и сложен визов режим в света и 2 хотела, от които единият не работи с резервации. Липсата на какъв да е обществен транспорт обаче се компенсира с приятелското поведение на местните, които качват с удоволствие на стоп туристи, така, че пътуването из малкия остров не е проблем. Чужденците вече са толкова малко, че се приемат за знаменитост и местните са любезни и гостоприемни.
Според българин оженил се за местна, взел гражданство и живеещ на острова, въпреки, че в Науру вече се плащат данъци и дори има данък върху захарните изделия, там няма данък сгради и такса смет, държавата е поела на 100% грижата за инвалидите, а пенсията ако човек доживее до 50 години е 300 австралийски долара. За тези които искат да се захванат с местен бизнес, държавата отпуска безвъзмездно 5000 долара. Положението обаче не е цъфтящо. Безработицата е 90%, 60% от домовете са порутени, а в 46% от домовете вече няма дори хладилници. Продължителността на живота на науруанците е под 50 години. Те са все още най-дебелата нация в света, но нивото на дебеланковци е спаднал от над 90% до 71 %. Болницата, оборудвана навремето най-модерно в света и която все още предлага безплатно за жителите на държавата лечение, днес приличат на мизерен бангладешки лазарет, но островитяните все още се справят някак с живота.
Въпреки, че според статистиката над 90% от островитяните са грамотни, а училището е безплатно и гарантирано минимум до 16 години, според турист посетил острова през миналата година около 1/3 от островитяните днес, не умеят да четат и пишат. Националния празник на Науру е на същата дата като този на Норвегия - 17 май.
 |
|
