|
|
Икономика на фризьорите или фризирана икономика?
30.08.09 15:32
Автор: Р. Караджов
|
|
|
Брутният вътрешен продукт (БВП) е един от подходящите начини да се измерват и сравняват мащабите на националните икономики
Годишният БВП се състои от пазарната стойност на всички стоки и услуги, произведени през годината в дадена страна.
Дали обаче като БВП можем да смятаме производството на самолети (Швеция примерно където делът на БВП е над 73 % от производство) или от адвокатски услуги и услуги въобще (САЩ, България и др.)
И реално с увеличение на БВП расте ли стандарта на живот от края на 60-те години насам?
Имам леки съмнения. В някой отношения животът ни се е облекчил, но в други е станал доста по-беден.
Преди няколко години гледах по Дискавъри някакъв филм за 60-те години. Баби и дядовци от Великобритания, САЩ, Франция и Германия си спомняха с умиление за годините на тяхната младост.
"Имахме толкова много пари и изкарвахме толкова много, просто с ходене на работа и работа по 5 дни и по 8 часа, че след като си купихме къща и 2 коли нямахме какво да ги правим и всяка вечер обикаляхме баровете и ресторантите в града". Мило нали?
Едва ли всички са били така щастливи, но както и да смятаме благоденствието свършва с първата петролна криза в 1973 година когато цените на петрола за няколко месеца стигат 75 долара за барел.
Какво се случва накратко в 1973 година?
На еврейския празник Йом Кипур, Сирия и Египет, подкрепяни от други Арабски страни нападат заедно Израел. Войната е известна като войната от Йом Кипур.
Израел успява да отблъсне нападателите, с помощта на САЩ и страни от Западна Европа.
Като отговор арабските страни, членове на ОПЕК + Сирия и Египет спират доставките на суров петрол за САЩ и страните от западна Европа, помагащи на Израел. Интересното е, че Великобритания ( една от "учредителките" на Израел не е в това число, понеже запазва неутралитет).
В резултат цената на петрола скача 5 пъти от 16 долара за барел до 75 долара за барел.
Ембаргото трае само 6 месеца, но има огромен икономически ефект и последствия.
САЩ създават специално министерство и Стратегически резерв, който може да побере към 700 милиона барела петрол (внасят към 11 милиона на ден). Нивото на резерва се анонсира като икономически показател и оказва доста голямо влияние върху цената на Петрола.
По време на ембаргото въвеждат максимална скорост от 90км/ч. за автомобилите. Скоро тя е въведена и в много други страни, включително и у нас в България.
Въвежда се изместването на часовника на лятно и зимно време, с цел икономия на енергия.
На пазара навлизат икономичните японски автомобили, които в последствие завладяват американския пазар дори се налага САЩ да слагат годишни квоти.
В Канада бедната провинция Алберта - богата на петролни залежи процъфтява. Бившия СССР също се облагодетелства от високите цени и намаления добив.
Арабския свят осъзнава какво мощно оръжие държи, и след кризата цената на петрола вече рядко се връща на предишните нива, въпреки, че в 1998 година те бяха само 8 долара за барел (което съвпадна пък с кризата в Русия от тогава).
Нека обаче се върнем на темата:
Въпреки различията от миналото, поуките, които могат да бъдат извлечени, са свързани с неправомерната намеса от страна на държавата на пазара на петрол. В началото на 70-те години САЩ отговаря на увеличението на цените чрез експанзионистична фискална политика, задържане на лихвения процент, ценови контрол над произведения в страната нефт. Тези действия водят до действителна криза в американската икономика, съпътствана от недостиг на петрол и забавяне на икономическото развитие.
Светът като цяло преживява спадане на благосъстоянието, защото производствените загуби струват два пъти повече от допълнителните финанси, прехвърлени в страните-производителки на петрол. За индустриализираните страни резултатът е една форма на икономическа болест, непредвидена от кейнсианството - стагфлацията. От 5,2 на сто годишен икономически ръст и 4,1 на сто среден ръст на цените светът навлиза в 1974-1975 г. с нулев или отрицателен ръст и 10-12 на сто средногодишно покачване на цените. Това е висока инфлация, а в много страни тя се ускорява до хиперинфлация. Ценовата революция, в чиято сърцевина е скокът на петрола, покрива годините 1972-1976. Тя е най-разрушителното икономическо явление от 1945 г. насам. Тя действа като внезапна спирачка на водещите енергоемки сектори, движещи продължителния ръст на американската, западноевропейската и японската икономика. Предизвиква рядък спад на производството и безработица в мащаби, непознати от 1930-те години насам. В началото на 1980-те г. броят на безработните само в САЩ и Западна Европа е 25 милиона. Интерес представляват последиците от нефтената криза на страните от ОПЕК в началото на 1970-те години и влиянието й върху процесите в индустриалните страни. Ембаргото, наложено от арабските държави-нефтопроизводители върху страните, които подкрепяли Израел по време на войната през 1973 г., довежда до недостиг и покачване на цените на нефта. През 1973-74г. цените на нефта стават 3 пъти по-високи, което довежда до следните резултати:
Рязък спад на икономическата активност, особено в САЩ:
Двойно повишаване нивото на инфлация в промишлените държави, в сравнение с и без това високите й показатели:
Значително повишаване на дефицита на платежния баланс.
Излишъкът на нефт на ОПЕК се увеличава почти 10 пъти до 1974г., което довежда до големи проблеми в рециклирането и голям растеж на международния валутен пазар.
За да се справят с негативното влияние на нефтената криза, големите държави набелязват цели за увеличаване на паричната маса, което става причина за повишаването на лихвените проценти. Огромни потоци от краткосрочни капитали заливат международния валутен пазар и довеждат до повишаване на лихвените проценти, като по този начин увеличават волативността на валутните курсове и подсилват системата на плаващите валутни курсове.
Между 1952 и 1972г. цената на горивото постоянно спада в сравнение на промишлените стоки. Тя спада рязко в относително изражение през 1953-1969г., при което през 1963-1969г. спада и в абсолютно изражение. Падането на цената става възможно поради бързото нарастване на износа на евтин петрол от Близкия изток. Показателно е, че и трите водещи сектора на възходящата западна икономика – автомобилите, химикалите и електричеството са енергоемки, по-точно са петролоемки. Предполагайки, че енергията ще остане евтина, всички индустриални държави проявяват късогледство. Американската енергийна политика е непредвидлива - правителствената намеса държи вътрешните цени доста под световните. От световен износител на енергия САЩ се превръща във вносител - 7 на сто от общото потребление през 1960г., а нейното потребление на енергия нараства бързо всяка година. Вносът на петролни деривати в САЩ е особено обезпокоителен. През 1960г. Америка внася 10 на сто. През 1968г.- 28 на сто. През 1973г.-36 на сто.
Добивът на петрол в САЩ достига върха си през 1970г. и от тогава спада.
Ръководителите на близкоизточните нефтени държави забелязват растящата зависимост на Запада и Япония от техния износ на нефт и неспособността им да намерят допълнителни или алтернативни енергийни източници. Някой от тях особено шахът на Иран, се впечатляват от твърденията на еколозите, че напредналите индустриални държави, особено Америка, изразходват природните ресурси прекалено бързо, защото цените са им занижени. През 1972-1973г. вече има признаци, че цените на суровините и други стоки като земеделските продукти се вдигат, а нефтът започва да ги следва. Шахът се опитва да убеди другите управници, че страните-износителки на петрол от Близкия изток биха направили по-добре, ако разширяват добива по-бавно и вдигат цените като така ще се повиши цената на залежите им.
Либия се оказва крайно ловка в пазарлъците с нефтените компании и държавите-потребителки, демонстрирайки, че и едните, и другите могат да бъдат разцепени и изнудвани поотделно. В поредица от преговори от 1970, 1971 и отново през 1973г. Либия постига най-големите увеличения в цената на нефта, някога давани от арабска сила, с допълнителни клаузи за повишаване с оглед падането на долара. ОПЕК е образувана като защитен орган, за да поддържа цената на нефта, когато тя спада. Дотогава тя не е предприемала колективни действия, освен съгласуването на цените за концесиите през 1965г. През 1971г., следвайки хода на Кадафи, членките на ОПЕК от Персийския залив за първи път преговарят с нефтените компании, като обединена група. На 14 февруари в Техеран те си осигуряват повишаване на цената с 40 цента на барел. Това е началото на революцията в цените на енергията.
С превземането на международната валутна система от банките, надзорната роля на Вашингтон рухва. През 1971г. администрацията на Никсън губи или се отказва да контролира събитията. Две години по-късно през март 1973г. Никсън прекъсва връзката между златото и долара и от тогава повечето главни валути плават, поотделно или на групи. Плаването разкрива слабостта на долара, който губи 40 на 100 от стойността си спрямо западно-германската марка от февруари до март 1973г. То също засилва бързината и конвулсиите в движенията на валутите, които, благодарение на новите технологии се източват през границите в огромни обеми. В края на 70-те години сделките само в Ню-Йорк са средно за 23 милиарда дневно. Казано накратко, през есента на 1973г. финансовата система на световната икономика започва да се разпада.
През 70-те години централните банки пристъпват към самостоятелно дефиниране на валутно-курсовата си политика. След 1973г. Голяма част от държавите в света установяват режим на плаващ валутен курс. Монетарните власти на страните започват да се намесват във валутната търговия от съображения за стабилизирано движение на валутните курсове. Валутният пазар (Forex) обаче не е защитен от въздействието на промените в курсовете , от неравновесието на платежни баланси.
През 1975г. в Рамбуйе, представители на напредналите индустриални държави стигат до договореност да се легитимира съществуващия вече режим на плаващи валутни курсове и да се формулират правилата за тяхното стабилизиране.
На конференцията през 1976г. в Кингстън – Ямайка, Международният валутен фонд приема текста на второто допълнение към устава му. То влиза в сила през 1978г. и е с характер на реформиране. Промените са следните.
Националните власти получават правото на висока самостоятелност при избора на валутно-курсовия си режим.
Единственото ограничение е забраната на страните членки да обвързват валутите си към златото и се елиминира ролята на златото.
Развитието на икономическата среда през 1972-1976г. води до следните заключения. Индустриалните държави през този период са били ощастливени от силен икономически бум, продължил до лошите реколти през 1972-1973г. и до акцията по вдигане на цените на петрола от държавите от ОПЕК през октомври 1973г. Кризата е започнала в края на 1973г. първо със слабо обезценяване на работната заплата. Спадането на безработицата по време на предшестващия растеж е показател за очакван висок размер на инфлация. От своя страна прогресиращата инфлация е съчетана с висок размер на безработица. През 1973-1974г. ръстът на инфлацията довежда до нарастване на размера на заплатите. Ефектът на инфлацията върху реалните доходи на е добре компенсиран. Безработицата, в размер на 14,5 милиона души, в страните на ОИСР не е намалена чрез нарастване на дългосрочните инвестиции.
Като цяло, ценовата революция от 1972-1976г е най-болезненото събитие в световната икономика според мен след Втората световна война.
Ако някой по-големички от вас си спомнят, тя пряко засегна и България, защото в 1976 година за първи път от много години в страната ни бяха повишени цените на доста стоки и услуги. Подобна бе и ситуацията в другите социалистически страни, като в Полша промяната на цените предизвика и вълнения и появата на Солидарност и Лех Валенса на чело на протестите
Тя нанася директен удар на интензивните енергийни консуматори – Америка, Япония и част от Европа, дестабилизира тяхното развитие, довежда до спад в продукцията и растеж на безработицата в непознат до тогава размер.
Икономическото положение за същия период на държавите от Азия, Африка и Латинска Америка е почти идентично.
Световната икономическа общественост реагира на случилото се, но не постига единно действие в това отношение.
Все пак взетите мерки към края на 1976г. дават резултат и темповете на развитие отпреди 1973г. започват да се възвръщат, но в друг уви вид:
Нарастването на дела на услугите следващите години и преразпределението на добавената стойност на различните сектори в икономиката през годините води до намаляване на енергийната зависимост на страните, но по мое мнение реално не създава БВП, а само временно закърпва положението при инфлацията от оттогава насам.
Два вида икономика - Две постижения. Един прави лунен модул и лунен роувър, друг фризури.
.jpg)
Защото ако е заплатите са се качили от тогава насам в пъти, то и цените се качват в пъти.
Един Биг-Маг в 1970 година е струвал около 14-18 пъти по-евтино от сега!
Сами може да сметнете за колко цента става дума и колко време един бизнесмен, служител или обикновен работник са работили тогава за него и колко време работят сега.
Или да дадем друг пример:
1970: 1 трой унция злато = 35 $
Сега 1 трой унция злато = 930 $
Всъщност с евтиното гориво свършва поне според мен и реалния растеж и мощ на икономките и започва фризирането.
Защото ако инфлацията и качването на цените ни дават в парично изражение повишение на БВП и стандарта на живот в дадена страна (няма как да не се качи, ако цените също се качват), то реален ли е този растеж ако със същите пари може да си купиш по-малко неща (хамбургера например).
Ако заменим един индустриален завод със спа-центрове в които жителите на страната ни (Независимо дали САЩ, България или друга) си дават парите, то създава ли се брутен вътрешен продукт при условие, че просто едни пари минават от едни ръце в други, вътре в страната.
Реално повишил ли се е стандарта в САЩ от 1970 година насам, или в България от 2001 година насам или не, ако цените на стоките са скочили много повече от дори официално обявения растеж на БВП?
Реално не е ли обеднял западно европееца, американеца и българина, през годините, ако растежа на БВП и стандарта на живот е по-малък от инфлацията за дадения период?
Какво става ако заменим инженера с фризьор, адвокат или таксиметърджия?
Защото от инженер фризьор може да стане, но на обратното никога не съм бил свидетел!
Може ли Али Макбийл да създава повече БВП, от този създаван от една работничка в някоя фабрика от 60-те години?
Малко не ми се вярва.
Делът на услугите вече не зная защо, но ми напомня онзи виц за двете мутри и едното л...., което намерили на пътя и тяхното обяснение пред шефа - "Въртим тука едни пари!"
Защото поне според мен фризьорите не правят икономика, нито адвокатите, но я няма вече и евтината енергия която спомогна икономическото развитие от 1946 година до 1970.
Вече повече от 30 години света няма мощ за полет до Луната, или да създаде онази красива птица, Конкорд, пресичаща Атлантика за 3 часа и половина, със скорост 2 мах, имаща обаче нещастието да се роди точно по време на края на един свят и раждането на друг.
|
|
