|
|
Джордж Сорос и & срещу Британски паунд
26.08.09 00:14
Автор: Р. Караджов
|
|
|
Джордж Сорос и & срещу Британски паунд
Милиардерът Джордж Сорос спечели 1 млрд. долара за един ден!
Това е заглавието в първите страници на вестниците и водеща новина в телевизиите по света, на 17 и 18 септември, 1992 година.
Може би сте гледали по National Geographic документални филми за големите хищници в Африка? В природата на хищниците не е заложено да нападат всеки. И най-смелият и силен лъв или леопард не би се изправил срещу здрав и в разцвета си кафърски бивол, или африкански глиган. Напротив, на минаващ наблизо бивол или глиган, прайд лъвове би обърнал точно толкова внимание, колкото на прелитащ над главите им високо в небето реактивен самолет и не биха мръднали от сянката под дървото. Инстинкта за самосъхранение е много по-силен от всяко желание за лов, игри или глад. Дори да е гладен, хищникът няма да нападне, воден от своята предпазливост ако противника е здрав, умен и силен, но дори да не изпитва глад, няма да откаже да повали плячка, която сама е тръгнала към гибел.
Ако животното видимо е болно, глупаво или изтощено, ситуацията внезапно се променя. Прайдът изведнъж се пробужда. Става на крака, с внимателен поглед следи потенциалната жертва, някои лъвове обикалят за да изберат по-добро място за наблюдение и да заемат по-добри позиции. Лесната плячка изкушава сама. Няма по-жесток и естествен и ако жертвата е слаба и атаката добре планирана, то повалянето на плячката е неизбежно.
.jpg)
Джордж Сорос
Подобно е поведението на някои пазарните участници които анализират, планират и атакуват, само когато шансовете са на тяхна страна. В продължение на десетилетия паундът е валута номер 1 в света. След Първата световна война, ролята му намалява в световния обмен, а Втората световна слага край на господството му на световния пазар, но той остава един европейския лидер, често съревновавайки се с Германската марка за първото място. В рамките на Обединение на Германия са извършени много плащания от старите западни провинции към новите в източна. Тези пари създават инфлационен растеж в Германия и опасност от инфлация. За умните пари това е знак, че може би скоро Бундесбанк ще се принуди да качи лихвите. Покачването на марката обаче би поставило под натиск по-слабите валути в току що създадения валутен механизъм в Европа, който по-късно ще доведе до появата на Еврото на континента.
През 1990 г. Великобритания се присъединява към Европейския валутен механизъм, като се нагърбва да следва монетарна и икономическа политика, която да гарантира вариации, не по-големи от 6% между британския паунд и другите европейски валути. До пролетта на 1992 г., само година и половина, след като Великобритания се е присъедини към ERM, фиксираният валутен курс постави сериозен проблем. Вдигането на лихвите в Германия в началото на 1990 г. причинява значително сътресение във валутния механизъм. Като допълнение Великобритания и Италия имат двойни дефицити. След отрицателния вот през 1992 г. на датчаните, относно договора от Маастрихт, валутите, които са се търгували на долните граници като, британски паунд и италианска лира, попадат под натиск.
Двете страни, Германия и Великобритания имат много различни икономики. Германия е по-силната страна, независимо от трудностите при обединението между източната и западнат част на страната, но Великобритания искала да запази курса на паунда над 2.7 марки. Опитвайки се да задържат това съотношение англичаните се оказват с високи лихви и също толкова висока инфлация, но искат фиксиран курс от 2.7 марки за паунд, като условие за влизане в Европейския валутен механизъм (ERM). Неофициалната политика на Централната банка на Англия, е да следва германската марка. Паундът влиза в ERM при курс от 2,95 марки и при доближаване на долна граница от 2,778 марки, държавата и Bank of England са задължени да се намесят на валутния пазар за да запазят равнищата договорени в механизма. При три пъти по-висока инфлация във Великобритания спрямо тази в Германия и по-високи лихви достигнали до 12%, условията не са благоприятни за паунда, който е подложен на голямо вътрешно и повърхностно напрежение видимо за опитното око на умните инвеститори търсещи печалби.
.jpg)
Джо Луис
Спекуланти сред които и Сорос, се чудели колко дълго фиксираните курсове ще издържат срещу пазарните сили и започнали да следят внимателно ситуацията, за да могат при криза да извлекат печалба продавайки на късо паунда, на валутния пазар. Осъзнавайки, че Обединеното кралство е слаба икономика и високата безработица няма да позволи на британското правителство да поддържане тази политика за дълго, Джордж Сорос влиза в действие.
В началото на септември 1992 г., Джордж Сорос със своя фонд Quantum, в пул с група спекуланти, между които британският милиардер Джо Люис*, продават на късо* паунди по-късно оценени на $ 10 млрд., прогнозирайки, че британския паунд ще понижи курса си спрямо останалите валути. Сорос и другите ще ползват голям марджин* за да заложат колкото е възможно повече при срив на паунда. Позицията на Сорос е основно във валутни фючърси и опции, като последният скъсява паунди и открива дълги позиции (купува) в германски марки. Другите инвеститори вече са го изпреварили или са го последвали като усилват натиска. Банката на Англия се опита да защити фиксирания процент чрез интервениране на пазара (закупуване на £ 15 милиарда както се разбира по-късно), но безуспешно, защото на валутния пазар спекуланти присъединяващи се към позициите на другите продават на късо паунди, срещу долари и марки.
На 15 септември фондът на Джордж Сорос, Quantum започва масивна разпродажба на паунди. На следващата сутрин 16 септември 1992 г., Bank of England започва да интервенира на пазара с поръчки от по £ 300 милиона още преди 8:30 часа сутринта, но ефекта е малък. Банката купува паунди, но фондът на Сорос и останалите спекуланти хвърлят на пазара по-бързо и повече пари, отколкото тя успява да поеме със своите интервенции. В 10;30 часа английската банка вдига основната лихва от 10 на 12%, с цел да изкуши спекулантите да купуват британски лири. Правителството и Bank of England се надявали по този начин да предизвикат търсене на паунди, което да неутрализира натиска на продавачите. Натиска продължава, като банката дори обещават по-късно същия ден да вдигне лихвите до 15%. Ефекта е нулев.
.jpg)
Пулът от спекуланти, Сорос, Джо Люис и &, държат на позициите си срещу паунда и нямат никакво намерение да се отказват от откритите си вече позиции, срещу празни обещания за евентуални, бъдещи твърде абстрактни основания на надежди в британската икономика, без икономически пълнеж, фундаментално и технически празни. Инвеститорите знаят, че правителствата често лъжат и едва ли ще изпълнят обещанията си, а паундът се търгува опасно близо до нивата си фиксирани от валутния механизъм.
.jpg)
Британското правителство и Bank of England осъзнали, че опита за изкуствено запазване на високия курс на паунда, ще им струва милиарди и само би влошило икономическата ситуация и в 19 часа обявяват, че Великобритания се отегля от европейския валутен механизъм, а лихвените нива се връщат на 10%. Паундът се срутва за броени дни срещу марката и долара, като срещу марката се обезценява с 15%, а срещу долара с 25%. За период от 24 часа Сорос печели $ 1 милиард и печели прозвището “Човекът, който победи Bank of England.” Заедно със Сорос от баницата отхапват Люис и останалите участници в операцията, а заедно с тях и много спекуланти заели позиции срещу паунда.
Ако разгледаме фундаменталното планиране на атаката срещу паунда тогава, не можем да не забележим следното. Технически паундът не е имал възможност за движение към покачване заради (ERM), а ако се провали то печалбата би била голяма за тези заели позиция срещу него. Така риска за пула инвеститори оглавяван от Сорос е бил със залог 10 към 1. В най-лошия случай и при положение, че не са оценили правилно ситуацията са можели да загубят около 10 % от капитала си, а шанса за печалба е бил в пъти по-голям. В британската политика и икономика този ден става известен като "Черната сряда", а консерваторите губят катастрофално изборите по-късно, пометени от високата безработица.
* Люис е сред пула от спекуланти, които си партнират с Джордж Сорос в залозите за срива на паунда от европейския механизъм на обменните курсове през 1992 година. Смята се, че по-голямата част от богатството му идва от търговия с деривати, а в дома му на Бахамите и на неговата яхта Aviva в която понякога живее с месеци, има екрани, показващи цените на валутните курсове във всяка стая или каюта. В 2005 – 2007 г. имаше интереси и в България, в която е идвал на няколко пъти (в областта на недвижимите имоти). Въпреки някои негови неуспешни сделки неговото общо богатство се оценява на $ 4,2 милиарда. Луис е колекционер и притежател на много произведения на изкуството.
* Продажбата на финансов инструмент, без да го притежаваш все още реално, разчитайки, че цената ще се понижи и по-късно чрез неговата покупка да закриеш позицията си, се нарича къса позиция или продажби на късо.
* Маржин (на английски: Margin) във финансовата практиката обикновено означава гаранционна сума, предназначена за търговия с ценни книжа, която се депозира при за откриването на маржин сметка. Целта на маржина е да се получат заемни средства, които клиентът да използва за търговия с инструменти на стойност, значително превишаваща гаранционната сума. Икономическият смисъл от използването на маржин е, че клиентът има възможност да реализира печалба върху цялата открита позиция, като същевременно ограничи инвестираната сума пари до размера на внесения маржин.
Консултации в областта на международните инвестиции, акции, валути (forex), фючърси, облигации, опции, имоти, оптимизация на компании (oптимизация на бизнес) и хеджиране
|
|
