Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Крахът на Barings Bank - 1995 година

Крахът на Barings Bank - 1995 година
25.08.09 23:50

Автор: Р. Караджов
Крахът на Barings Bank - 1995 година

Крахът на Barings Bank през февруари 1995 година, e може би най-типичният пример за неправилно управление на финансов риск



Провалът е абсолютно неочакван. Буквално за дни от очевидно преуспяваща институция банката банкрутира. Това e най-старата британска търговска банка. Тя е финансирала Наполеоновите войни, покупката на Луизиана от САЩ, строежа на канала Ери и е била банката на кралското семейство. Провала е резултат от действията на един-единствен дилър в малък офис в Сингапур.

Името му е Ник Лийсън. Израснал е в лондонското предградие Уатфорд. След завършване на университета работи за кратко за Morgan Stanley, след което се присъединява към екипа на Barings Bank. И в двете банки е участвал в различни операции, но скоро след започване на работата си в Barings, кандидатства за пост в Далечния изток и бива прехвърлен. Първата му задача е да работи в кантора в Джакарта. Банката засекретявала 100 милиона паунда в дялови сертификати и облигации на предявителя, които не били с възможност за доставка. Много от дяловете били закупени от името на клиенти на банката. Поради последвалото падането на цените на фондовия пазар, клиентите се опитали да избегнат доставката им - оплакали се, че сертификатите били в грешната деноминация, не били правилно документирани или били във физически неприемливо състояние. В продължение на 10 месеца Лийсън се занимавал с тези сертификати, проблемите с тях и правил доставки.



От 1987 година банката поддържала офис в Сингапур. Наричал се Barings Securities (Singapore) Limited (BSS) и първоначално насочеността му била към акции без фиксирани дивиденти, но обема на търговията с фючърси на SIMEX (днешната Борса на Сингапур) се увеличавал. Без да има място на борсата BSS трябвало да плаща комисионни за транзакциите, които извършва. Следващата стъпка била да си купи такова място и да наеме трейдъри.

Постиженията на Лийсън в Джакарта привличат вниманието на ръководството. Когато кандидатства за пост в BSS, те не само го одобрили, но го направили и генерален директор с власт да наема брокери и друг персонал. Лийсън пристигнал в BSS през 1992 година и започнал да наема персонал от местното население. Като генерален директор, неговата работа не била да извършва търговия, но той скоро положил необходимия изпит, за да може да търгува на SIMEX наред със своя малък екип. По онова време той бил генерален директор, главен трейдър и, поради опита си в различни операции, фактически завеждащ на операционния отдел. Това положение на нещата би трябвало събуди подозрения, но никой от висшето ръководство на банката изглежда не забелязвал очевидния конфликт на интереси. Лийсън и неговите трейдъри били упълномощени да изпълняват два вида търговия:

1. изпълняване на ордери за фючърси и опции от името на свои клиенти или от името на други фирми в организацията на Barings
2. арбитраж на ценовите разлики между фючърсите Nikkei, които се търгували на SIMEX и японската борса в Осака.

Може би липсата на риск, присъща на този вид търговия, е това, което накарало хората да не се тревожат за многобройните длъжности, които Лийсън е изпълнявал.

Лийсън заемал този пазар спекулативни позиции, за които не бил упълномощен, първоначално с фючърси, свързани с Nikkei 225 и японски правителствени облигации (JGB), като и с опциони на Nikkei. Той криел търговията си в една неизползвана фалшива сметка на BSS, номер 88888.



Лийсън твърди, че отначало използвал сметка номер 88888, за да крие някои загуби, направени в резултат на грешки на неговия екип. Лийсън обаче започнал да търгува с тази сметка почти веднага след като е пристигнал в Сингапур. Обема на неговата търговия предполага чистото му желание да спекулира, но едно от най-нелепите неща е, това, че той се е опитвал и в двата случая когато е търгувал нелегално, да прикрие две свои служителки.

Сметка номер 88888 била банкова сметка по която се трупали загубите от неуредени отношения между брокера и клиента. Един ден една от служителките в офиса на Лийсън вместо да купи от името на клиента си продала и до края на деня имала загуба от 30 000 паунда. Според протоколите на банката в тази ситуация тя трябвало да бъде уволнена, но Лийсън решава да я прикрие и да търгува от тази банкова сметка докато покрие загубата. Още от началото започнал да губи пари. Увеличавайки залозите си, той само губел още повече. Към края на 1992 сметка номер 88888 била на загуба с около 2 милиона лири стерлинги, загуба която достигнала после и 4 милиона. Един ден късмета на Лийсън се усмихнал и той успял да излезе на печалба при този все по качващ се залог и да покрие загубата. Заклел се пред себе си да не повтаря това никога, но още същата вечер друга служителка му докладвала за същия тип грешка. Лийсън трябвало да я уволни, но решава да прикрие и нея. Започва още следващия ден да търгува отново!

След година загубата нараснала до 23 милиона. До края на 1994 година сметката на Лийсън била загубила общо 203 милиона лири. Ръководството на банката било в блаженно неведение. На 23 февруари 1995 Ник Лийсън се качил на самолет за Куала Лумпур и оставил зад гърба си дупка от 827 милиона лири в балансовия отчет на Barings Bank.

Като трейдър Лийсън е имал изключително лош късмет. До средата на февруари 1995 той бил натрупал огромна позиция - половината от сумата на откритите позиции за Nikkei фючърси и 85% от сумата на откритите позиции за JGB фючърси. Пазарът е знаел за това и вероятно е търгувал срещу него. Преди 1995 обаче той е правил изключително само лоши залагания. Фактът, че не е имал никакъв късмет, не бива да ни изненадва. Ако имаше малко повече късмет, вероятно никога нямаше да чуем за него.

Трейдърите понякога спекулират с властта си. Само някои успяват да покрият следите си. Другите ги хващат. Когато ги хванат, ги уволняват, а техният работодател преглъща загубата. Обикновено нито трейдърът, нито работодателят имат изгода от правене случая публично достояние. Лийсън влезе в заглавията на първа страница, именно защото няма никакъв късмет. Докато го хванат, той вече е бил разорил своя работодател. Публичността е била неизбежна.



Това, което е невероятно в случая с Лийсън е факта, че ръководството на банката не е забелязало абсолютно нищо. Такива неща обаче са ставали и преди и след този случай и с други банки, въпреки всички предпазни мерки. Докато е губел пари Лийсън е трябвало да изплаща загубите си на SIMEX под формата на марджин. Нуждаел се е от пари в брой. Като е фалшифицирал сметки и е правил различни машинации, той е успявал да си подсигури пари от различни компании и клиенти на банката. Машинациите му били малки. Например, твърдял, че му трябват пари, за да прави плащания под формата на марджин от името на клиенти на банката и давал техническо обяснение за това как борса SIMEX събирала своя марджин, за да бъде по-достоверно. Това разбира се не било вярно. Всъщност това било против правилото на SIMEX, според което брокерът трябва да даде като марджин свои пари. Но дори и това да е било вярно, тези пари щяха да му трябват само временно - докато клиентът вече може да направи плащането. Вместо това Лийсън продължавал да иска още повече финансиране. 

Повечето от парите идвали от три компании в организацията на Barings Bank:

Baring Securities Limited (BSL) - клон на банката за ценни книжа;
Baring Securities (London) Limited (BSLL) - лондонският офис на BSL.
Barings Securities (JAPAN) Limited (BSJ) - офисът на BSL в Япония.

Въпреки че е трябвало да покрива милиони лири загуби, има различни фактори, поради които не е бил разкрит.

По това време е имало сливане на две части на организацията Baring. Банката се е била сдобила с брокерската фирма Henderson Crosthwaite през 1984, която след това е станала BSL. Отначало BSL се управлявала като напълно самостоятелна кампания от банковия бизнес и се наричала Baring Brothers and Company (BB&Co.).

През ноември 1993 BSL и BB&Co. били слети в очакване на инициатива да се формира Barings Investment Bank (BIB). Сливането не било лесно, защото двете фирми очевидно били различни. Това бил разсейващ фактор точно по времето на изпълненията на Лийсън в BSL. През 1994 година BB&Co. и BSL стават част от новата BIB.

Организацията тъкмо започвала да развива функции за управление на риска. Хора по контрол на риска били назначени в офисите в Лондон, Токио и Хонг Конг през 1994, но не и в Сингапур. Лийсън ефективно контролирал всичко в BSS. Нямало нещо, което да не било под негов контрол. Също така нямало нито един човек в организацията Baring, който да отговаря за надзора му.

Като част от реорганизацията през 1993 г. Barings възприел нов подход при управлението на своите офиси. Имало една структура за докладване на базата на продукти във всеки офис. На местно ниво Лийсън можел да докладва на Джеймс Бакс, който бил ръководител на офиса в Сингапур или на Саймън Джоунс, който управлявал операциите за Югоизточна Азия.

Друг проблем бил, че Лийсън бил изпечен лъжец.

Той фалшифицирал отчети, измислял писма и сложни истории, за да отлони въпросите на ръководството, одиторите и дори на представители на SIMEX. Той си играел с несигурността на хората. В книгата си Rouge Trader (1996) той пише - "Хората на Barings в Лондон бяха все такива специалисти, че никой не се осмеляваше да попита нещо глупаво, за да не изглежда глупав в очите на останалите."

Някои хора все пак се притеснявали за дейността на Лийсон. През февруари 1995 Бренда Грейнджър, която ръководела отдела за фючърси и опции в Лондон, в един e-mail заявила - ''Очаквам провала на приятелчето ми Ник''.

Подобни притеснения минавали незабелязано. Самият Лийсон бил нещо като знаменитост в Barings. Докато всъщност тайно трупал загуби в сметка 88888, публично обявявал печалби от арбитражна търговия в три сметки с номера 92000, 98007 и 98008. Това било постигнато чрез сделки със сметка 88888. Като извършвал транзакции с фючърси на непазарни цени, Лийсън успявал да направи печалба в арбитражните сметки, а през това време слагал всички компенсационни загуби в сметка 88888. През 1994 Лийсон направил 28.5 милиона лири фалшива печалба.

Това била потресаваща печалба за арбитраж на фючърси, но тя подсигурила бонуси на служителите на Barings през тази година. Не е нужно да се споменава, че служителите не били склонни да поставят под съмнение необичайно големите печалби. Лийсън бил считан за страхотно добър трейдър, на който не бива да се бърка човек.

В един известен цитат на Питър Беаринг, председател на Barings, направен през 1993 за Брайан Куин, директор на Английската банка се казва - "Печалбите след реаорганизацията, които са невероятни, убедиха Barings, че не е толкова трудно да се правят пари на пазарите за ценни книжа.''

Каква ирония, нали?!

Шест дни след бягството на Лийсон от Сингапур, той е арестуван във Франкфурт на път за Лондон. Връщат го в Сингапур, за да се изправи пред съда. Съдът го обявява за виновен в измама и го осъжда на шест години и половина в затвора Шанги в Сингапур. По време на престоя си там той хваща рак, но оцелява, а жена му се развежда с него. Освободен е по-рано, заради добро поведение в началото на юли 1999. Barings Bank фалира, а холандската ING Bank я купува за една английска лира!



ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0782