Денят

Денят на валутния дилър, работещ в типичната борсова зала, е напълно произволна смесица от принудително бездействие и бясна хиперактивностс



В един момент всички дилъри изглеждат спокойни и отпуснати, дори леко отегчени; с крака, небрежно изпружени на бюрата, те посръбват кафе, прелистват списания, играят на компютърни игри, слушат гръмка попмузика през стереослушалки, шегуват се помежду си или като деца вкарват кошове с малка дунапренова топка.

Изведнъж всички скачат, сякаш нападнати от оси, и се изпъват пред бюрата като хрътки, надушили дивеч. Обектът на тяхното внимание изобщо не е в залата; той е някъде далеч в кибернетичното пространство, но сянката му се проектира върху редиците монитори и компютърни терминали пред всеки дилър. Внезапно в залата настъпва неописуема врява - всеки крещи в по два-три телефона едновременно, а погледът му бяга от монитор на монитор. Подобни пристъпи на колективна лудост обикновено траят по няколко минути, но могат да се проточат с дни.
    
Твърде често валутният дилър не излиза в обедна почивка; понякога не му остава време да изяде дори един сандвич на бюрото си. Когато напрежението достигне своя връх, той е благодарен, ако едната му ръка е свободна, за да поднесе към устните си стиропорената чашка с отдавна изстинало кафе.
   
Този пазар без граници никога не отваря и не затваря; той просто пулсира. За него няма зима и лято, ден и нощ. Няма ваканция, отпуск, сиеста или почивка за кафе. Когато банките в Швейцария затворят за през нощта, офисите в Токио и Сидни вече са отворили за следващия работен ден. Когато залите в Шанхай излязат в почивен ден за националния празник, борсите в Ню Йорк и Лондон продължават да бръмчат.

Докато американските дилъри празнуват Деня на благодарността около семейната трапеза, продажбите в Бомбай, Тел Авив, Хонконг и Сеул продължават с пълна сила. Отделни офиси могат да отварят и затварят по всяко време; отделни дилъри могат да се включват и изключват от мрежата, когато си искат, но пазарът като цяло не спира дори за една милисекунда през нито един ден на годината. За да са в крак, големите играчи нямат право на почивка. Дълбоко в подземията на нюйоркските банки, където няма прозорци и климатичната инсталация никога не спира; в стоковите борси на Чикаго и брокерските къщи на Лондон, под бледата светлина на луминесцентните лампи, сред мъркането на компютрите, пронизителния писък на електронната сигнализация и скимтенето на въртящите се харддискове валутни дилъри работят двайсет и четири часа в денонощието.
   


Днес пазарът на валута е най-големият пазар на света. Количествата пари, които се обменят на него, далеч надхвърлят брутния национален продукт на икономически най-могъщите държави. За една година само на Чикагската стокова борса се извършват, наред с останалите видове дейности, валутни сделки, които по обем надвишават брутния национален продукт на всички държави в света.
  
В началото на двайсети век светът признава само няколко валути, като всички са обвързани със златния стандарт. В края на века в обръщение се намират вече близо двеста отделни национални валути - от щатския долар до парични единици с местно значение, нямащи абсолютно никакво приложение извън зоната, контролирана от съответното правителство. С възникването на всяка нова валута се увеличават възможностите за спекулации, но основните валути остават тези на Западна Европа, Северна Америка и Япония, докато всички останали бързо изгряват и също така бързо залязват като международно платежно средство.

Валутният пазар обхваща целия свят в единна мрежа, но като всяка мрежа и той си има своите опорни точки. Такива са Центърът за международна валутна търговия при Чикагската стокова борса, и Филаделфийската фондова борса - двете най-големи организации, специализирани в търговия с валутни фючърси в Съединените щати. В многоетажното подземие на Чикагската борса работят около петстотин валутни дилъри, които, подобно на дилърите на всеки борсов пазар, разговарят помежду си с крясъци и жестове и се обличат в характерни костюми, за да ги различават по-лесно онези, с които се надяват да правят бизнес — т. е. да продават и купуват фючърси. Също както при търговията със стокови фючърси — били те свински шкембета, соя или злато - валутните дилъри продават не друго, а правото на закупуване на валута на определена държава по определен курс на точно определена бъдеща дата. Ако дадена компания поръча, да кажем, стоки на стойност един милион йени, като доставката по договор трябва да се изпълни на определена дата през следващата една година, възложителят не желае да поема риска през оставащото дотогава време йената да поскъпне с 15%. За да бъде сигурен, че на уговорената дата той ще получи стока за милион йени по разумен курс, възложителят на поръчката купува валутни фючърси, с които си гарантира правото да плати за поръчаната стока по предварително определен курс на долара спрямо йената. Ако междувременно йената поскъпне, с купуването на фючърсите клиентът си спестява пари. Ако йената остане на същото ниво спрямо долара, сумата, заплатена за фючърсите, служи за застрахователна полица. В днешния свят на непрестанно изменящи се валутни курсове пазарът на фючърси позволява на търговците да имат достатъчно точна предварителна представа за разходите и приходите, които ще реализират в своите бъдещи международни сделки.

Докато търговията с валута изпълнявала спомагателна функция към търговията със стоки, тя се извършвала в задушните кабинети на чиновници от среден разряд в банките и другите финансови институции. За тази второстепенна дейност не били нужни особени умения или голямо въображение; най-сериозната грешка, която можела да се допусне, била в изчисляването на курса. Тази скромна роля на валутната търговия преминава завинаги в историята с откриването през 1972 г. на „Валутната яма" при Чикагската стокова борса — първият институционализиран пазар на валутни фючърси в света.

Макар валутните борси да се пръскат по шевовете в периодите на повишена активност, техният относителен дял в световната търговия с валута постепенно спада. В сравнение със сегашния дискретен валутен пазар, който се провежда изцяло в кибернетичното пространство, търговията лице в лице изглежда като някаква архаична отживелица от средновековните пазарни площади. Колкото и компютри да примигват в залите, колкото и километри кабели да се влачат по пода, колкото и разнообразни да са цветовете на костюмите на дилърите, валутните борси все още отварят и затварят, като при това през седмицата повече време са затворени, отколкото отворени. През лятото на 1995 г. търговията с валутни фючърси на Филаделфийската борса едва достига някакви си 1,5 милиарда долара дневно - дребни стотинки на фона на световния валутен пазар, където се разиграват суми в трилиони долари.

С колебанията в курсовете на основната валутна кошница в условията на един отворен пазар и с възможностите, предлагани от съвременните компютърни технологии и сателитни комуникации, не е възможно един отделен център на търговия да доминира валутните пазари така, както една отделна фондова борса доминира пазарите на ценни книжа, или една отделна стокова борса доминира пазарите на основни суровини. Днес информацията от всички валутни пазари по света достига с една и съща скорост до германския бизнесмен в Сингапур, до френския брокер на яхтата му в Карибско море, до ексцентричния милиардер отшелник в Австралийската пустиня и до Клуба за инвестиции на жените домакини от Минеаполис.

Валутният пазар се различава от всички останали глобални пазари и по един друг, още по-фундаментален начин. На останалите пазари търговците разменят стока срещу пари, докато на валутния пазар дилърите разменят парите на една нация срещу парите на друга; тук за стока в традиционния смисъл на думата въобще не става дума. Единственият предмет на договаряне е обменният курс; няма превръщане на американски в метрични мерки и теглилки, уточняване на волтаж, товарителници и маршрути на доставка. Единствената обсъждана величина са парите. Тяхната обмяна, независимо дали веднага или след една година, ще се извърши мигновено чрез електронен трансфер. Валутният пазар е най-чистата форма на търговия. Предметът на размяна не се сади, жъне, тори, изработва, калиброва, превозва или променя по какъвто и да било начин. Валутният пазар не търпи никакви забавяния; всички операции се извършват в един миг. Със скоростта на светлината електронните импулси достигат до най-отдалечените краища на планетата, огромни суми долари бягат от Сингапур в Сао Паулу, йени наводняват централната банка на Заир, турски лири се преливат от Истанбул във Франкфурт, южноафрикански рандове се превръщат в канадски долари.

Дори след изобретяването на телеграфа и телефона бе нужно известно време, за да може съобщението за увеличаване на основния лихвен процент от Банк ъф Ингланд да достигне до Ню Йорк, Сидни, Буенос Айрес или Кейптаун. Ако приемащият офис се окажел затворен за през нощта или за края на седмицата, новината стигала едва след няколко дни, като обикновено минавали още няколко, преди вестниците да я разпространят до най-отдалечения ъгъл на страната. В ерата на телеграфа и телефона няколко отделни точки на влияние управлявали финансите на цели райони от света, а един световен център - първоначално Лондонското сити, а по-късно финансовият район на Манхатън - владеел международната икономика. Взаимно преплетени мрежи от банкери, бюрократи и директорски съвети се информирали за настъпващи промени чрез лични телефонни разговори, докато широката публика ровела за трохи информация, фигуративно казано, в кофите за боклук. В тази ера самите валути се променяли извънредно бавно във времето, и то само когато правителствата реша-ли това след дълго мислене. Понеже всяка нация била обвързала валутата си със златото или среброто или някоя по-силна валута като щатския долар, британската лира или френския франк, обменните курсове на основните световни валути си оставали едни и същи не просто с години, а с десетилетия.

До голяма степен движението на валутите една спрямо друга се дължи на неуловими настроения, интуиция и предразсъдъци. Често тези движения отразяват доверието на инвеститорите в държавното ръководство на дадена страна в даден момент. Тъй като инвеститорите вярваха, че Роналд Рейгън ще управлява именно така, като управлявал, през време на неговото президентство доларът се разменяше по по-висок курс, отколкото би било оправдано според обективните икономически данни. С подобно доверие обаче не се ползваха Джордж Буш и Бил Клинтън, поради което при тяхното управление доларът падна значително.

Подобни неуловими причини предизвикват вероятно около 75 % от колебанията във валутните курсове, докато едва 25 % могат да бъдат съотнесени към действителни, поддаващи се на количествено изражение икономически фактори и статистически данни.

Същата технология, с която новините се разпространяват толкова бързо по целия свят, позволява и на получателите на тази информация да вземат бързи пазарни решения, независимо дали участникът в процеса се намира в голямата зала на Амстердамската борса, или се обажда по мобилен телефон от пущинаците на Патагония. Търговците на валута могат да осъществяват своите покупки и продажби от всяка точка на планетата с просто натискане на няколко клавиша или с кликване на мишката върху съответния символ; за онези, които смятат дори тези прости действия за прекалено бавни и трудоемки, са разработени специални компютърни програми, с които се подава например команда за продажба на долари веднага щом курсът спадне под или се вдигне над определен праг. И понеже всеки дилър е напълно свободен да си набележи своя собствена стратегия за покупки и продажби, тези компютърни програми стават все по-усложнени и са в състояние да обработват колосални количества информация. С тях може да се вземат решения според степента на колебания в курсовете на валутите, както и според съотношенията между лихвените проценти, ръста на държавните заеми, цените на основните суровини, движенията в търговските баланси, измененията в темповете на жилищно строителство, ръста на корпоративните печалби, както и всякакви други фактори, имащи макар и хипотетично отношение към стабилността на националната валута - например очакваните температури и валежи в селскостопанските земи или победите и загубите на националния футболен тим.

В края на 80-те и началото на 90-те години международните валутни пазари създават условия финансовите институции да печелят пари с много по-малко персонал. Една банка, използваща традиционни методи и предлагаща традиционния набор от услуги на своите клиенти, се нуждае от цяла армия от близо 5000 служители, за да управлява вложения, кредити и други активи в размер на 10 милиарда долара. На валутните пазари същите суми минават през ръцете на един екип от 20 души, т. е. от гледна точка на печалбата се реализира икономия на средства за обучение, заплати и административни разходи по останалите 4980 служители. Всеки три дни през основните финансови институции на Ню Йорк преминават повече пари, отколкото през всички американски корпорации в течение на една цяла година. За един месец тези институции обработват паричния еквивалент на брутния вътрешен продукт на целия свят, умножен по две.



До средата на 90-те години валутната търговия вече се е наложила като най-бързия начин за печелене на пари, измествайки от тази позиция други доходни дейности като стопанския арбитраж или търговията с рискови облигации и селскостопански земи. Някои от водещите международни корпорации реализират по-големи печалби от валутни спекулации, отколкото от традиционната си производствена дейност. Всякакви институции, имащи право да извършват финансови операции - от големите банки до окръжните управи и деканатите на местните колежи - се залавят да търгуват с валута като сигурен път към бързата печалба.

Макар световният валутен пазар да е - поне на теория -широко отворен за всички желаещи да участват, истината е друга: най-много успяват младите неженени мъже. Само безразсъден младеж може да се нагърби с чудовищния риск да залага десетки милиони долари чужди пари. Само ерген може да задели нужното време, тъй като не е ангажиран със семейство, деца, родителски срещи, семейни събирания и други отклоняващи вниманието дейности.

При цялата си електронна деперсонализация и необвър-заност с място и време на действието, валутният пазар далеч не е лишен от свое лице. Напротив — той реагира още по-бързо, категорично и емоционално на субективни фактори, усещания, страхове л надежди, отколкото традиционните пазари. Може би това е така, защото участниците в този пазар са толкова отдалечени един от друг и разпръснати по света - в Ню Йорк, Сингапур, Женева, Франкфурт, Сидни, Токио, - че чувстват непрестанна нужда да общуват помежду си, главно по телефона, като в процеса на това общуване лесно си предават един на друг своите вътрешни гласове, опасения, страхове и предчувствия, обикновено изпреварващи с няколко минути зараждащата се тенденция, преди още тя да бъде отразена в екраните на компютрите или разгласена от световните финансови информационни мрежи. Най-големите играчи на валутните пазари познават добре партньорите си и знаят как да разчитат скрития смисъл във всичко казано и направено от тях. Те с голяма точност могат да определят дали човекът на другия край на жицата споделя нещо важно, разменя поверителна информация срещу бъдещи услуги, връща предишна услуга, замисля отмъщение или просто повтаря неоснователен слух. Те могат да преценят дали той сам си дава сметка за важността на това, което казва, или просто си дърдори, колкото да запълни времето до следващата важна операция.

За да постигне макар и малка преднина пред останалите участници в играта, всеки дилър е длъжен да поддържа контакти с десетки колеги по целия свят, както и да има достатъчно вярна преценка за техните мисли и действия. На валутния пазар няма постоянни екипи, но отделните дилъри имат нужда от надеждно взаимодействие, за да могат заедно да преценяват пазара и да договарят взаимноизгодни сделки. Непрекъснато се конфигурират и преконфигури-рат съюзи с определена цел, които лесно могат да бъдат разтурени и възстановени в някаква друга форма и конфигурация. Днешният съперник е утрешният съюзник, а днешният съюзник - утрешният враг. Валутният пазар се приближава може би най-много от всички институции, познати на човечеството, до пословичната „война на всеки срещу всички".



Човек рядко изобретява оръдие на труда, което после да не използва. В процеса на създаване на цялата тази огромна мрежа от машини и програми, която им дава възможност да действат и реагират толкова бързо, финансовите играчи създават и императива всички тези средства да се използват непрекъснато. Вече не може да се чака, докато съмне, докато стане понеделник сутрин, докато дойде време за действие. Валутният дилър е длъжен да действа и реагира мигновено, тъй като в този бизнес понякога в милисекунди се изразява разликата между печалба и загуба, а в минути - между платежоспособност и банкрут. Императивната важност на фактора време до голяма степен определя и стадното поведение на валутните дилъри, а оттам -и тенденцията на капитала да се движи на големи маси. Тъй като вече не разполагат с дни, за да обработят наличната информация, дилърите са принудени да вземат незабавни решения, когато се налага да пресяват фактите от слуховете или да преценяват например как ще реагират японците на подобряването на търговския баланс на Германия. За всеки дилър, който не е в състояние сам да вземе тези решения, най-разумно е да прави онова, което правят останалите. Вместо да се учат да разчитат хилядите зрънца информация, които постъпват по телефонните линии и чрез екрана на компютъра, повечето дилъри се усъвършенстват в дешифриране на действията на колегите си.

За един валутен дилър е по-малко важно да знае действителното значение на постъпващата информация, отколкото да предвиди как ще бъде изтълкувана тя от пазара. Дори когато самият той смята, че моментното снижаване на лихвения процент от Френската национална банка не е важно само по себе си, ако предполага, че на останалите дилъри това понижение ще се стори важно, той трябва да действа така, сякаш то наистина е важно.



Поради стадния манталитет на валутните дилъри се увеличава масата и енергията на огромните количества пари, които се движат в свободно състояние по света. Тази увеличена маса и енергия на свой ред води до усилване на ефекта от всяко движение на пазара. Понеже дилърите не са в състояние да реагират деликатно или премерено на тези флуктуации, техните решения обикалят за миг света с устрема на препускащо стадо антилопи гну. Едно едва забележимо потрепване на въздуха се превръща в сигнал за паническо бягство от долара към германската марка или швейцарския франк. С всяко движение се предизвикват финансови вълни, които заливат всички части на световната икономика.

А ако тези вълни могат да предизвикат сериозни смущения в могъщи икономики като тези на Съединените щати или Япония, ефектът на евентуално бягство на стадото на капитала от мексиканското песо, новозеландския долар или италианската лира, или от изненадващото му връхлитане върху руската рубла, египетската лира или гръцката драхма може да бъде опустошителен.