През третото тримесечие на 2005г. икономиката забави растежа си до 4.6%. Произведеният БВП за деветте месеца от началото на годината бе на стойност от 30 млрд. лв. в текущи цени и е нараснал с 5.6% спрямо същия период на миналата година в реално изражение. Въпреки по-ниския темп на растеж, отбелязан през третото тримесечие, БВП отбеляза най-голямото си нарастване за деветте месеца на годината спрямо всички години от началото на прехода. С все по-голям принос за растежа на икономиката е частният сектор – за периода януари-септември 2005г., 79.5% от добавената стойност е произведена именно в него. Най-динамичният икономически сектор отново бе индустрията (реален растеж от 7.9% за деветмесечието) като най-голям беше приносът на преработващата промишленост (1.6 процентни пункта). Темповете на растеж на строителството се запазиха високи - реалният растеж на брутната му продукция до края на септември бе 20.3%, което доведе до значително повишение на предлагането в отрасъла. Реакцията на икономическите агенти се изрази в забавяне на темпа на растеж на цените на недвижимата собственост през трето тримесечие до 32.2% при 43.8% през предходното тримесечие.
С най-значим принос за растежа на добавената стойност в икономиката отново бе най-големият икономически сектор – услугите (3.1 процентни пункта). С положителен принос бяха всички отрасли от сектора, като най-високите темпове на реален растеж отново бяха регистрирани в отраслите финанси и търговия (съответно 20.1 и 12.4%). Единственият икономически сектор, в който добавената стойност регистрира спад в реално изражение, бе селското стопанство (6.6% за трето тримесечие). Земеделието влоши развитието си още в началото на годината, като през първите шест месеца на годината причините за това бяха свързани с проблеми в животновъдството. През трето тримесечие обаче влияние оказаха и наводненията през лятото, които ще продължат да въздействат върху развитието на сектора до края на годината. От страна на търсенето, най-динамичният фактор бяха инвестициите в основен капитал, чийто реален растеж през трето тримесечие бе 25.4%, а за целия период от началото на годината – 17.7%. Положително влияние за ускоряване на растежа на брутообразуването на основен капитал оказа силният внос на инвестиционни стоки под формата на машини и оборудване, както и високият ръст на вноса на леки автомобили. Финансирането на инвестициите се осъществяваше най-вече за сметка на външни спестявания, тъй като националните регистрираха спад от 3% на годишна база в номинално изражение. Висок положителен принос за растежа на икономиката през третото тримесечие имаше и изменението на запасите (4 процентни пункта). Като имайки предвид структурата на показателя, това може да намали потенциала за растеж на икономиката през следващите периоди. Растежът на крайното потребление отново се ускори (9.2% за трето тримесечие и 7.5% за деветте месеца от началото на годината) като с основен принос бе частното потребление (6.6 процентни пункта за тримесечието при реален растеж от 10.8%). Правителственото потребление рязко намали приноса си за растежа – 0.42 процентни пункта през трето тримесечие при 1.5 през второ тримесечие. Силно отрицателен бе приносът на външния сектор (-11.1 процентни пункта) през трето тримесечие поради високия реален растеж на вноса (19%) при почти непроменени стойности на износа в реално изражение (0.9%). Въпреки негативното си влияние върху растежа на икономиката за текущото тримесечие, ускорението на вноса ще има положителен принос в дългосрочен план поради големия принос на инвестиционните стоки (10 процентни пункта) за номиналния растеж на вноса (32.5%), което увеличава потенциала за растеж на БВП. Ниският реален растеж на износа бе резултат от влиянието на ценови фактори (дефлаторът на износа през трето тримесечие бе 8.3%) и бе повлиян най-вече от значителното увеличение на цената на петрола, за което свидетелстваше високото ниво на ценовия индекс на износа на суров нефт и рафинирани нефтопродукти и на газта (съответно 57.2 и 37%).