Уорън Бъфет



Всеизвестно е, че Уорън Бъфет е преуспял на финансовите пазари

Той е натрупал огромното си богатство от седалището си в Омаха, далеч от Уол Стрийт, пренебрегвайки традиционните вярвания на останалите професионални инвеститори
 
Неговата философия е “Бъди боязлив, когато другите са алчни и алчен когато останалите са страхливи”. Бъфет е бил протеже на Бенджамин Греъм, когото мнозина смятат за бащата на анализа на ценни книжа. Бъфет е ученик на Греъм в Колумбийския Университет, по времето, когато Греъм е лектор там, както и президент на компания за финансов мениджмънт. След дипломирането си през 1951г., Бъфет работи като анализатор на ценни книжа за Греъм. Паралелно той инвестира собствени средства, като успява да акумулира $140,000 до 1956г. от $9,800, с които разполага първоначално. Бъфет попива идеите на Греъм, но впоследствие ги доразвива в своя собствена инвестиционна философия. През 1956г. той се завръща в родният си град и основава Бъфет Асоушиетс, инвестиционно дружество финансирано от него самия, семейството му и неговите приятели. Дружеството в крайна сметка се трансформира в Berkshire Hathaway, корпорация която сега се търгува на Ню Йоркската Фондовата Борса. Бъфет уведомява първите си инвеститори, че не може да им обещае печалби. Това което обаче може да направи е да избере инвестиции на основата на стойност, а не на популярност, да задържи риска от перманентни капиталови загуби минимален (за разлика от краткосрочните загуби). Доверилите се на Бъфет, биват щедро възнаградени. Инвестиция от $1000 направена през 1956г. днес се оценява на $30 милиона (дори вземайки предвид спадът на пазарите от 2000г). Бъфет винаги е казвал, че има две основни инвестиционни правила: Първото е никога да не губи пари, а второто е никога да не забравя първото правило. 

Пет Инвестиционни Принципа
 
Също като Греъм, Бъфет търгува срещу течението. Неговият подход почива върху пет основни инвестиционни принципа, добити от доктрината на Греъм:

1. Мисли независимо.

2. Инвестирай в компании с висока възвръщаемост, управлявани в полза на акционерите.

3. Плащай единствено разумната цена, дори и за отлични компании.

4. Инвестирай дългосрочно.

5. Не диверсифицирай прекалено.

Освен Греъм, съществува още една личност, която допринеся за изграждането на инвестиционната философия на Бъфет. Този човек е приятелят му от повече от 30 години, Чарлс Мънгър, вицепрезидент на Berkshire Hathaway. Иронично, основният му принос е в това че убеждава Бъфет да се откаже от философията на Греъм на покупка на акции, предлагащи се на ниски цени (вследствие на продължително проучване), и последващата им продажба, след като бъдат напълно оценени от пазара. Този метод работи изключително успешно при покупка на ценни книжа по време на Великата Депресия през 30те години и непосредствено след това. По това време има много подценени акции, понеже твърде малко хора имат необходимите парични средства да инвестират. Онези които са имали, често са били твърде изплашени от болезнените си спомени от сривът на фондовата борса от 1929. Все пак, печалбите от покупки при ценови дъна, намаляват прогресивно през последващите десетилетия, когато вече подценеността на акциите не е така всеобщо явление. Освен това, става очевидно, че само защото една акция е напълно оценена от пазара, това не означава, че тя няма потенциал за растеж над средния. По думите на Уорън Бъфет: ”Чарли ме подтикна в посоката да не купувам само и единствено на ниски цени. Това беше същинското влияние, което той ми оказа. Нужно беше огромно усилие да изместя фокуса си от идеите на Греъм. Заслуга за това има разумът на Чарли. Той наистина разшири мирогледът ми.” Мънгър осъзнава и усилено привежда доводи пред Бъфет, че ако цената на дадена акция е твърде висока по инвестиционните критерии на Греъм, то в същото време тази цена може да се окаже ниска, ако компанията има потенциал за висок растеж. Такива компании работят на франчайзен принцип, което им дава уникално преимущество комбинирано с първокласен мениджмънт.

Мънгър и Бъфет също така се разграничават от философията на Греъм, като вярват, че една добра акция трябва да се притежава, докато фундаменталните данни на компанията остават стабилни. В идеалния случай това означава да се притежава завинаги. Според Бъфет, “Бездействие граничещо с леност, трябва да е основополагащия принцип на всеки инвеститор.” Греъм, точно обратното, отказва да приеме стратегията “buy and hold”, тоест задържане на дадена акция дългосрочно, а продава в момента, в който акцията достигне целевата си цена. Този подход въвлича транзакционни разходи като брокерски комисиони и данък върху капиталовите печалби, които намаляват средната възвръщаемост.

Бъфет е известен с годишният си отчет към акционерите, в който той откровено и разбираемо обсъжда инвестиционната си философия и резултатите от изминалата година. В един такъв отчет той скромно заявява “Това което ние правим не е извън компетенцията на когото и да било. Не е необходимо да се направи нещо изключително, за да се постигнат изключителни резултати.”

Десетте Правила
 
Феноменталният успех на Уорън Бъфет може да бъде отдаден на строгият му и постоянен подход към финансовите пазари. Десет правила, отразени в годишните му отчети за последните две десетилетия, представляват ръководното начало на инвестиционният стил на Бъфет:

1. Стойността на една компания се определя на база на очакваните нетни парични потоци дисконтирани с лихвен процент отразяващ рискът. Въпреки че тази концепция е близка до идеите на Бенджамин Греъм за вътрешната стойност (intrinsic value), Бъфет приписва заслугите на Джон Бър Уилямс, автор на “Теорията за Инвестиционната Стойност” (за първи път публикувана през 1938), като негов източник. Концепцията е аналогична на начина, по който традиционно се оценяват облигациите – първоначално се определя колко пари ще донесе даден инструмент, и после съответния лихвен процент се прилага, за да се определи текущата стойност. Облигациите, обаче, се различават от акциите по това, че обикновено са носител на предварително определен паричен поток (под формата на лихвени плащания), докато паричните потоци при акциите варират в зависимост от това доколко успешна е дейността на емитента. Нетните парични потоци се състоят от приходите плюс непаричните счетоводни разходи (обезценка, изчерпване и амортизационни отчисления), минус капиталовите разходи необходими за поддържане на продажбите. Лихвеният процент, който Бъфет използва е този на дългосрочните правителствени облигации на САЩ.

2. Инвестирай само в компании с предвидими приходи. За да се приложи методът на оценка на Бъфет, трябва да е налице приемлива база за определяне бъдещите приходи на компанията. Нужни са добри минали стойности и стабилна основа за предвиждане на бъдещият растеж. Като резултат, Бъфет не инвестира в компании с непостоянни приходи. Освен това, правилото изключва инвестиции в акции на нови високотехнологични компании, защото при тях липсва база за определяне на бъдещите приходи.

3. Инвестирай само когато съществува граница на безопастност между цената на акцията и пазарната цена. Този принцип директно произтича от инвестиционният подход на Греъм. Бъфет, точно както Греъм, базира инвестиционните си решения на убеждението, че пазарните цени често не отразяват действителната стойност на компанията. Той счита, че “Фондовият пазар е маниакално-депресивен. Затова не бива да продаваш и купуваш по неговите правила. Трябва да продаваш и купуваш когато ти искаш.”

4. Остави рентабилността на собствения капитал да определи дали мениджмънта се справя добре с работата си. Основното мерило за икономическите резултати на мениджмънта е постигането на висока печалба на единица собствен капитал (без прекомерна задлъжнялост, счетоводни трикове, и други), а не все по-високата печалба на акция. Бъфет отбелязва, че понеже компаниите обикновено реинвестират част от печалбата си, активите на една печеливша компания ще се увеличават всяка година. Тези допълнителни средства позволяват на компанията да отчита увеличаваща се печалба на акция, дори когато резултатите на компанията се влошават. По тази причина “рекордните печалби” не впечатляват Бъфет.

5. Избягвай компании с висока задлъжнялост. “Задлъжнялостта е слабото звено, което рано или късно се пречупва”, според Бъфет. Един добър бизнес “е способен да реализира напълно задоволителни резултати без висока степен на задлъжнялост”, докато компании с висок дълг са уязвими при забавяне растежа на икономиката.

6. Инвестирай единствено в компании, чиито мениджмънт е активно ангажиран в контролиране на разходите. Това означава оперативна норма на печалбата изпреварваща тази на конкуренцията. Изключителният мениджър е този, който е ангажиран с намаляване на разходите, независимо дали печалбата е на рекордни равнища или под натиск.

7. Инвестирай единствено в компании, чиято сфера на дейност разбираш. Трябва да си напълно наясно с бизнеса на компанията, включително начина й на функциониране, миналите резултати и перспективите за бъдещето. “Никога не инвестирай в бизнес, който не разбираш”, предупреждава Бъфет.

8. Инвестирай единствено в компании с почтен и искрен мениджмънт. Бъфет отхвърля инвестициите в компании, използвали счетоводни трикове за изкуствено надуване на печалбите, или подвеждали инвеститорите си в миналото.

9. Компаниите с най-добри резултати обикновено използват франчайз, тъй като това прави продуктите или услугите им уникални. Повечето от компаниите, в които Бъфет инвестира имат уникално бизнес преимущество, което им позволява да постигат резултати над средните. Най-добрите примери за това са инвестициите му в “Уошингтън Поуст” и “Бъфало Нюз”, което са единствените значими вестници в пазарните си сегменти. Сред другите му инвестиции са “Жилет” и “Кока-Кола”, които са собственици на търговски марки разпознавани по целият свят и станали синоним на предлаганите от тях продукти.

10. Инвестирай дългосрочно. Според Бъфет, той е “изключително доволен да притежава всякакви ценни книжа за неопределено време стига очакваната рентабилност на основния капитал да е на задоволително равнище, мениджмънта да е почтен и професионален, и пазарът да не надценява компанията.” Въпреки, че той е най-добре познат с дългосрочните си инвестиции, и е може би най-известния защитник на “buy and hold” философията, Бъфет също така извършва и краткосрочна търговия. Той използва рисков арбитраж, при наличие на неизползвани средства и осъществява атрактивни според него сделки. Този тип сделки включват закупуване на акции при изявление, като сливане или ликвидация, което ще повиши цената им. Тъй като, съществува риск, че заявената промяна няма да бъде осъществена, акцията обикновено се продава с отстъпка преди очакваното събитие.



Финансови консултации в областта на международните инвестиции, акции, валути (forex), фючърси, облигации, опции, имоти, оптимизация на компании (oптимизация на бизнес) и хеджиране - Forex, Stocks, Bonds, Futures & Options Excange - Hedge - Real estate -  Optimization Company