Меркурий - Mercury

Меркурий е най-близката до Слънцето планета и предпоследната по големина в цялата Слънчева система. Обикаля около нашата звезда по орбита с диаметър около 57 910 000 км (0.38 AU) и поради тази близост наблюденията на планетата са много трудни. Диаметърът й е 4880 км и има маса 3.30x1023 кг. Меркурий е свят на жар и студ - температурата на огряваната му половина от Слънцето достига до +440 градуса, а останалата част се охлажда до -180 градуса. На такава планета е невъзможно да съществуват нито океани, нито атмосфера. Даже и при най-щателните наблюдения на Меркурий не са открити признаци за съществуване на въздух. Няма естествени спътници.

Меркурий се завърта 3 пъти около оста си за две обиколки около Слънцето. Нейната година е най-кратката: движейки се със средна скорост от около 48 км/сек., тя прави един оборот около Слънцето за 88 земни дни.

Марс - Mars - четвъртата планета от Слънчевата система.

Веднъж на 26 месеца Марс засиява ярко на нощното небе. Това се случва, когато Марс е в опозиция - Марс и Слънцето са от противоположните страни на Земята и тогава Марс, Земята и Слънцето са подредени в права линия. През 2001 година Марс достига своята опозиция на 13 юни и магнитуд минус 2.4^m. Понеже орбитите на Марс и Земята не са идеални окръжности, Марс е най-близо до Земята няколко дни след 21 юни. На тази дата Марс се намира на 67.3 милиона километра от нашата планета. С висококачествени телескопи, дори и с малка апертура, се наблюдават тъмните полета и белите полярни шапки на червената планета. Понеже при опозиция Марс се намира най-близо до Земята, това е най-подходящия момент за изпращане на космически апарати. По тази причина през месец април 2001 г. NASA изстреля космическия апарат 2001 Mars Odyssey probe.

На 28 август 2003 г. Марс е отново в опозиция, но ден преди това се намира в най-близката до Земята точка от своята орбита - това е най-голямото приближение на Червената планета за последните 73000 години - разстоянието между центровете на Марс и Земята е само 55.758 млн.км.

Сатурн - Saturn - шестата планета от Слънчевата система.

Изобретявайки астрономическия телескоп, Галилео Галилей започва да прави необичайни открития. С помощта на своя примитивен уред, той открива луни, обикалящи около Юпитер, наблюдава големи тъмни петна, преминаващи по повърхността на Слънцето и изучава кратерите по Луната. Но най-смайващото откритие прави през 1610 година, когато със своя телескоп наблюдава планетата Сатурн – истинския властелин на пръстените.

Сатурн е може би най-известната и най-красивата от всичките планети в Слънчевата система. Макар, че не е единствената планета с пръстени, при нея те са с голям диаметър и ширина и могат лесно да се видят при наблюдение с телескоп или бинокъл, за разлика от останалите планети. Именно тази система от пръстени прави Сатурн толкова красив.

Сатурн е втората по големина планета в Слънчевата система след Юпитер. Тя е огромно газово кълбо, подобно на Юпитер, но с по-малък размер и плътност, по-ниска от водата - 0,7g/см³. Диаметърът и е 120000 км. (9.44 пъти по-голям от земния), масата е 5.69x10²⁶кг. (95.15 пъти по-голяма от земната), а температура е около -150 градуса. Завърта се около оста си за 10 часа и 40 минути. Орбитата му е 10 пъти по-голяма от орбитата на Земята и прави една обиколка около Слънцето за 29.46 земни години. Сатурн единствената планета в Слънчевата система, чийто северен магнитен полюс съвпада със северния географски полюс

През 1969 година Земята и Сатурн са разположени най-близо една до друга. Планетата с пръстените се е намирала на само 1,2 млрд. километра от Земята и наблюдавана с телескоп е била изключителна гледка. В края на 2002 година това се повтаря – на 17 декември Сатурн и Земята се намират пак максимално близо една до друга, подобно на своето разположение отпреди 30 години. И пак пръстените на планетата са максимално обърнати към нас. 17 декември 2002 година е специален ден, защото Сатурн е в опозиция – Слънцето и Сатурн са в различни страни на небето. При опозиция Сатурн се намира най-близо до Земята и свети много ярко.

Опозицията на Сатурн настъпва на всеки 13 месеца и опозицията на огромната газова планета през 2002 година е едно от най-големите нейни приближения до Земята в последните 30 години, понеже по това време Сатурн е близо до перихелия (най-близката до Слънцето точка от неговата орбита). Сатурновата 30-годишна орбита не е правилна окръжност – тя е с формата на елипса, в която едната страна е 6% по-близо до Слънцето. Когато Сатурн е близо до Слънцето, е близо и до Земята и за нас той е изключителна гледка на небето. Сатурн е много ярък обект по време на своята опозиция. Пръстените са максимално обърнати към нас и отразяват много добре слънчевата светлина.

Уран - Uranus - седмата планета в Слънчевата система.

Уран е седмата планета в Слънчевата система и третата по диаметър. Движи се около Слънцето на разстояние в пределите от 18.3 до 20.1 AU с орбитална скорост 6.81 км/сек. Продължителността на деня й е 17 часа и 14 минути, а годината й е с продължителност 84.01 земни години. От Земята Уран може да се види с малък телескоп. Но единственото, което се вижда, е малкият зеленикав диск без никакви детайли по повърхността. Неговият диаметър е четири пъти по-голям от земния (50 800 км), а масата му е 14.54 земни маси (8.683x10²⁵ кг.). Уран е с по-голям диаметър, но с по-малка маса от Нептун.

Уран е открита през 1781 г. от Уилям Хершел, който първоначално я смята за комета. Нарича я "Georgium Sidus" в чест на краля на Англия Джордж III. Името Уран е било прието, за да има съответствие с имената на останалите планети, но не се използвало до 1850 г.

От наблюдения на Уран не се виждат никакви детайли. Дори на изображение на Voyager той се появява като синьо-зелено кълбо, точно така, както се наблюдава и от Земята. Оста на въртене на Уран е наклонена на 98° - той лежи на едната си страна в плоскостта на Слънчевата система и се върти в противоположна посока на останалите планети. Светът на Уран е бил посетен един-единствен път от сондата Voyager 2 на 24 януари 1986 г. По това време южният полюс на планетата е обърнат директно към Слънцето. В резултат на това полярният регион приема повече енергия от Слънцето в сравнение с екваториалните област. Въпреки това Уран е по-топъл на екватора, отколкото на полюсите, а механизмът за това не е изяснен от учените.

Нептун - Neptune - осмата планета в Слънчевата система.

Плутон - Pluto

В течение на 20 години от своята 249 годишна обиколка около Слънцето, заради ексцентричната си орбита, Плутон се явява по-близо до Слънцето в сравнение с планетата Нептун, която в такива случаи се оказва най-отдалечената планета от нашето дневно светило. Такъв е бил и периодът между 21 януари 1979 г. и 11 февруари 1999 г. Плутон отново ще премине орбитата на Нептун чак през 2226 г. Тъй като орбитата на Плутон е силно ексцентрична, в перихелия, когато е най-близо до Слънцето, той се намира на разстояние 4,440 млн. км. от Слънцето, а в афелия, когато е най-отдалечен – на 7,395 млн. км.

Плутон е по-малка от седем луни в Слънчевата система: Луната, Йо, Европа, Ганимед, Калисто, Титан и Тритон. Има диаметър 2274 км., движи се по орбита около нашата звезда на разстояние 5,913,520,000 км. (39.4 AU) и има маса 1.27x10²²кг. Плутон е открита през 1930 година от американският астроном Клайд Томбо и е единствената планета в Слънчевата система, която все още не е посетена от земен космически апарат. През 1978 г. е открит спътникът Харон, обикалящ около Плутон на разстояние 20000 км. за 6.4 дни. От тези факти може да се определи, че Плутон има маса, само 0,2% от масата на Земята. Тъй като е известен (приблизително) и диаметърът на планетата, може да се види, че нейната плътност е значително по-малка от плътността на Земята. Понеже е много тъмна, се предполага, че всъщност Плутон е по-скоро гигантско кометно ядро, отколкото планета.