|
Спомням си, че четох някъде, че на древнокитайски думата «криза» е съставена от две думи – «вей-чи»
Тези две думи имат много интересно значение – «вей» означава опасност, а «чи» означава «шанс».
Това означава, че кризата може да бъде възприемана по два начина – като катастрофа, която трябва да бъде избегната на всяка цена или като повратна точка, важен етап от развитието ни и шанс да преобразим живота си. Мисля, че в края на краищата всички ще се съгласите, че отхвърлянето на болезнените ситуации, породени от кризите, и желанието нещата да се върнат по стария начин, е чисто човешка черта. Всъщност при някои тази тенденция стига доста далеч и те наистина са готови на всичко, за да върнат старото статукво. Както всички знаем, това е безмислено, но въпреки това много хора не се отказват да опитват – по този начин кризата само се отлага и задълбочава. Ако въпреки това ние съзнателно решим да използваме този период като благоприятна възможност да преразгледаме живота си и да се вгледаме в себе си по-отблизо, ние ще бъдем в състояние да направим място на нещо ново (и необходимо), което ще придаде форма на съществуването ни и ще го обогати. В края на краищата «Ако не рискуваш, няма да спечелиш!». Следователно въпросът за кризите не бива да се върти около тяхното избягване – а те и без друго са неизбежни. Може би бихме били по-мъдри, ако се запитаме как да разбираме и използваме тези периоди в живота ни по възможно най-конструктивния и творчески начин. Ако приемем това предизвикателство, ще можем да живеем пълноценно, приемайки светлината и тъмнината, радостта и болката като необходима част от нашето съществуване. Защо необходима – можете да попитате. Защото, поне на този етап, ние човеците се учим и отваряме сърцата си в болезнени ситуации. За съжаление все още не сме се научили да израстваме с радост и екстаз, но бих искала да мисля, че бавно ще достигнем онази точка, в която ще се учим приемайки емоциите си и изправяйки се пред страховете си. Въпреки това изглежда, че докато стигнем до там, кризите и така наречената Съдба ще ни водят по пътя нагоре.
|