Луи XV – първият крал буржоа

Днес е роден Луи XV един от най-мразените крале на Франция



Луи имал нещастието да се роди в нещастно време и нещастно семейство. Луи XV е пра-внук на Луи XIV.  Всичките му роднини измират от едра шарка и накрая от всички претенденти за престола оцелява единствено той. Когато е 5 годишен неговият пра-дядо кралят умира и малкия  наследник е поверен точно на този когото Луи XIV в никакъв случай не иска да види за регент, братовчедът херцог Филип Орлеански.  Луи XIV е определил за регент в завещанието си друг, но на извънредно заседание на Парижки парламент за регент е определен херцогът, който е в изключително деликатна ситуация.  Ако малкият крал умре, следващия наследник е херцогът и всички ще го обвинят за причинител на смъртта. Затова малкият Луи е отгледан в замък, достъп до него имат само няколко човека денонощна охрана и две камериерки. 

Прекарал детството си почти в изолация Луи все пак оцелява, а по-късно е преместен в Париж където се заемат с неговото обучение. В края на детството му се развихря една от най-големите финансови спекулации (Джон Лоу, парите и златото), която успява да изчисти част от дълговете на Франция, но е последвана от дълбока депресия и разорението на мнозина, когато кралят поема властта.  Малко по-късно херцог Филип Орлеански умира и Луи XV назначава за пръв министър  херцог дьо Бурбон. Кралят не участва във взимането на решенията при управлението новия кабинет за разлика от спекуланти като Бертелод дьо Пиньоф и банкера Дюверне. Френската валута е нестабилна, а финансите на държавата въпреки инфлацията при Джон Лоу няколко години преди това, все още са в изключително лошо състояние. През 1726 г. кралят освобождава непопулярния херцог дьо Бурбон и назначава стария си учител кардинал дьо Фльори за глава на правителството.  Кардиналът управлява от 1726 г. до смъртта си през 1743 г. с пълното одобрение на краля. Този период е най-спокойният и благополучен. Френската валута е стабилизирана, а бюджетът е балансиран. Изградени са нови пътища част от които се използват и днес.  Морската търговия също е стимулирана и оборота ѝ се увеличава от 80 до 308 милиона ливри. Във външната политика Фльори търси мир на всяка цена. Въпреки това обаче в кралството има проблеми. Политиката основана на монополи и концесии въведена от Колбер при Луи XIV спъва икономиката, а голяма част от търговското и зараждащото се промишлено съсловие недоволства против нея.  Затова след смъртта на своя учител Луи който започва да управлява сам либерализира част от търговията като най-голямо значение има либерализацията на търговията със зърно. Тъй като следващите години са с лоши реколти, за покачване на цените е обвинен краля, който според слуховете е начело на пул от спекуланти купуващи жито.  Всъщност промените са, че са премахнати минималните и максималните цени на зърното и са свалени търговските привилегии които преди това са имали само отделни лица в държавата. Буржоазията и философите либерали, обединени в нещо като тайна партия от физиократите* тържествуват, но радостта им е силна помрачена от настъпилия глад във Франция и качването на цените. 

Освобождаването на цените не съпътствано с анти-монополен закон и в цели региони от страната, малки групи от лица изкупуват целите реколти от пшеница, което съчетано с лошите години довежда до безбожно увеличаване на цените водещи до недоволство.  На места регионалните парламенти се опитват да вземат мерки, като са арестувани длъжностни лица на държавна служба замесени в спекулациите с пшеница, като някои от тях са пратени за корупция в Бастилията и други затвори, от които са пуснати едва десетилетия по-късно по време на Френската   революция.  Подозренията върху краля обаче остават и слуховете, че той чрез подставени лица участва в спекулациите със зърно уронват вече и без това не високият му престиж.

Любовниците на краля, които той си завъжда на зрели години след дългогодишен брак, също са обект на критики. Две от тях, най-известните и днес и оказвали най-голямо влияние не са от благороднически произход, а едната е от семейството на банкери – Помпадур, а другата, която я замества след смъртта на Помпадур,  Дю Бари  е модистка  и бивша проститутка, омъжена по волята на краля за граф. Двете му буржоазни любовници докарват до бяс както двора, така и населението което е подвластно на какви ли не слухове пускани от зложелатели на любовниците и самия крал.  Всъщност фамилията на Дьо Помпадур, като богати банкери не веднъж оказват услуги на двора и на няколко пъти спасят кралските финанси от банкрут.  Когато богатата любовница на края  Помпадур цялото и наследство според нейното завещанието е подарено на държавата, но на кой му пука за истината?!  Кралят е дискредитиран, но на него вече почти от нищо не му пука. След смъртта на  дьо Фльори, голям противник на войните, външната политика на Франция започва да се пропуква и скоро страната е въвлечена във военни конфликти. Седемгодишната война е истинска национална катастрофа. В началото войната тръгва добре, но след като Русия се отегля от нея, нещата придобиват плачевен обрат.  В колониите и Канада, Франция е пометена от англичаните, които още преди обявяване на войнат незаконно арестуват и конфискуват 300 френски кораба. 

Разточителната демонстрация на лукс от  Луи XV е една от основните причини за критики, но истината е, че Луи XV въобще не може да се мери с пра-дядо си, а и не желае. Въпреки, че цял живот е длъжен да се преструва, кралят не си пада по официалностите, парадите,  пищните церемонии и може би точно затова компанията на Помпадур и  Дю Бари  по-късно,  му действат добре, защото в тяхна компания е без официалности. Придворните са потресени, че при Помпадур кралят сам поднася чай на масата и се шегува, в разрез с всякакъв етикет. 

Луи XV управлява главно от малък кабинет долепен до Огледалната зала във Версай, където седнал зад бюро дори без секретар, вика от време на време някои от министрите си на доклад. Свикнал да управлява държавата със съветите на Фльори, кралят трудно взема решения. Той винаги се държи приятелски със своите министри, предоставя им свобода на действие, но те никога не получават от него предупреждения или знак на неудовлетворение. Често самият Луи XV води тайна дипломация, без да се допитва до министрите. Повечето от работата на правителството се върши в комитети, начело с министри, които се съвещават без участието на краля. Луи XV ръководи Висшия съвет, създаден от прадядо му, който е отговорен за религията, дипломацията и войната. Кралят позволява на различни политически фракции да се съревновават за власт и влияние. Едната от консерваторите, се ръководи Граф Аржансон и се противопоставя на партията на философите и физиократите, начело на която е  финансовия министър. Философската партия е поддържана от мадам дьо Помпадур и маркизата-банкерка е за реформиране на държавата. Поддържана от семейството си, тя въздейства върху краля за назначаване на министри. Ръководейки се от съветите и  кралят извършва фискалната политика, замислена от финансовия министър.  Въведен е общ данък от 20% за всички доходи, който засяга привилегированите класи, най-вече тия на аристокрацията и духовенството. Това е нечуван скандал и кралят си спечелва незабавно омразата на първите две съсловия. Съпротивата е толкова голяма, че само няколко години по-късно кралят се отказва от облагането на църквата.  

На 26 април 1774 г. при Луи XV се появяват първите симптоми на едра шарка и той отпраща далеч от себе си Мадам Дю Бари. Кралят умира на 10 май 1774 г. във Версай, а вестта за неговата смърт е посрещната с пълно безразличие. Наследен е от своя внук   Луи XVI, тъй като синът му е починал 9 години по-рано.  Благодарение на 7 годишната война,  започнати, но недовършени половинчати реформи, държавата отново е пред банкрут, а силното класово разслоение между буржоазия, народ и аристокрацията вече почти е избуяло в омраза, която ще избухне 15 години по-късно.  Либералните реформи проведени по времето на наследникът му на престола Луи XVI са съвсем недостатъчни, закъснели и съчетани с лоши реколти и нова  война в Америка (Войната за независимост на САЩ)  довеждат до нови гладни бунтове.   Има дори подозрение, че англичаните чрез подставени лица изкупуват житото за да се предизвика глад във Франция, като се споменават няколко едри благородници и спекуланти замесени в скандала. Новият крал обаче има още по-малко воля от дядо си да нищи случая.  Аристокрацията иска старите си привилегии и дърпа всеки опит за реформи назад, а  физиократите разочаровани от кралската институция прегръщат все повече републиканските идеи,  за да постигнат своята победа с избухването на революцията.  Мадам Дю Бари доживява до революцията и дори не е преследвана от новите власти, защото приема новите идеи и помага както на роялисти така на републиканци при безредиците. По-късно обаче тя попада под подозрение, защото властите научават, че по време на пътуванията и до Лондон, където тя търси свои откраднати бижута е оказвала помощ на преследвани от републиканските власти роялисти, както и че е облякла траур в деня на екзекуцията на Луи XVI. Арестувана е и след дълъг съдебен процес е гилотинирана от бившия си любовник Анри Сансон   който  е палачът на Париж.

* Физиократите са френски икономисти, които са привърженици на свободната търговия и де-регулацията преди Френската революция. Техните убеждения са, че икономиката управлявана в съответствие със законите на природата и открита за отделните индивиди ще доведе до прогрес. Идеите им не са републикански, а според тях реформите трябва да се извършат от просветен монарх и при пълен ред в държавата.  Творбите на физиократите са проучвани внимателно от Адам Смит. 

Източници:  wikipedia,  Либерализация на търговията при стария режим, Хляб, политика и политическа икономия в царуването на Луи XV

Не, сир! Tова е Революция!