|
|
 ☞ Публикации /
Оман пред въпросителни свързани не само с цените на петрола |
Оман пред въпросителни свързани не само с цените на петрола
20.11.15 22:26
Автор: Р. Караджов
|
|
|
Оман пред въпросителни свързани не само с цените на петрола
За разлика от своите богати на петрол и газ съседи, Оман има скромни залежи на петрол, като се нарежда 25-та в световен мащаб
Въпреки това използвайки запасите които има, страната претърпя голямо развитие в последните 45 години и е е категоризирана като икономика с висок доход
За пръв път внимание на залежите от петрол в страната през 1964 г. обръща дъщерна компания на Iraq Petroleum Company (IPC), която на свой ред е дъщерна компания на Anglo-Persian Oil Company и Royal Dutch Shell. Тогава султан на Мускат и Оман от 1932 г. до 1970 г. е Саид бин Таймур. В продължение на десетилетия през 20 век султанът дели страната с имамите и племенните вождове които владеят цели провинции.
През 1962 г. тъкмо справил с бунта на последния имам подкрепен от Саудитска Арабия, султанът се сблъсква с нов проблем, въстание на комунистите (?) от Народния фронт за освобождение на Оман и Персийския залив (PFLOAG), спонсорирани от Китай и СССР в провинция Дофари. Въстанието е подкрепено и от някои арабски страни, които не виждат в султана достатъчно подкрепа за пан-арабската идея. Други арабски държави пък не намират султана за достатъчно отдаден на религиозната идея, което е още по-абсурдно защото султан Саид бин Таймур е един от най-ретроградните типове съществуващи в арабския свят през 20 век. В страната са забранени носенето на черни очила, притежаването на радио, а за други блага на цивилизацията, не-споменавани в Корана и дума не може да става. Комунистите са подкрепени и от комунистическата власт в Южен Йемен, тогавашната Източна Германия и най-вече от Саудитска Арабия която дава началото на въстанието като осигурява пари и оръжие на един от племенните вождове да се отцепи и да основе Фронт за освобождение Дофари (DLF).
Още през 50 те години саудитците организират няколко спонтанни народния въстания в Оман, но те са били неуспешни. Партизаните са обучавани в Саудитска арабия, СССР, Китай, Източна Германия, Йемен, Обединените арабски емирства или Египет, в зависимост от това дали са партизани-националисти, партизани-комунисти или партизани за пан-арабската идея. Народния фронт за освобождение на окупираните Арабския залив, Националния демократичен фронт за освобождение на Оман и Арабския залив и другите бойци за народа са обединени от една цел – първо сваляне на султана, а после каквото сабя покаже.
В края на 60-те СССР и Китай който са започнали да си съперничат, си съперничат и по това кой ще прати повече оръжие на братята комунисти в Оман. Султан Саид бин Таймур пък има подкрепата на Великобритания която осигурява малко оръжие, а по-късно и военна подкрепа. Пакистан и Индия осигуряват логистична, хуманитарна и медицинска помощ, някаква помощ има и от страна на шаха на Иран - Мохамед Реза Пахлави. Положението обаче не е цъфтящо - силите на султана във въстаналата провинция са само 1000 човека армия и то въоръжена основно със стари пушки от Втората световна война. Основната армия се налага да е около него, защото не е ясно кой ще го предаде и се налага да е под прекия му контрол. Параноята на без това не особено доверчивия султан, когото вече не веднъж са искали да заколят или отровят, се увеличава още повече когато хора от личната му гвардия се включват в заговор срещу него и едва не го убиват.
Султанът се оттегля в двореца си в Салала и вече никой не е в безопасност от подозренията на владетеля. Дори собствения му син, Кабус който е учил в Индия и на Запад и който е служил в британската армия в Западна Германия, е поставен под домашен арест.
На англичаните обаче става ясно, че старият султан няма да може да се справи, а партизаните провеждат атаки и срещу тяхната военна база и над тяхното петролно оборудване. На 23 юли 1970 г., Саид бин Таймур е свален от преврат организиран от собствения му син. Превратът е почти безкръвен като ранени са само бодигард на султана и самият султан. Саид бин Таймур отива в изгнание в Лондон, а неговият син Кабус бен Саид веднага провокира сериозни социални, образователни и военни реформи.
Кралица Елизабет II и султан Кабус бин Саид Ал Саид си разменят подаръци при една от редовните срещи между владетелите
Само часове след преврата към Оман вече летят Special Air Service (SAS), британски спец-части и които ще окажат ценна помощ на новия султан във войната с партизаните. В размирните провинции се наливат пари за социални програми и инфраструктура, а комунистическата пропаганда се парира с раздавани на населението безплатни и евтини японски транзистори с които да слушат водачите на нацията. Обявен е амнистия и парична премия за бунтовниците предали оръжие, а с реорганизацията на новата армия се заемат англичаните, които не се свенят да дават и комунистически имена на новите батальони на султана, точно така както комунистите пък не се свенят да използват религията в подкрепа на комунизма. През януари 1974 г., след няколко големи военни загуби и предателства, бунтовническото движение се преименува на Народния фронт за освобождение на Оман, но това не помага особено. Във войната с комунистите и подкрепяни от СССР, Китай и Саудитска арабия се включва ефективно и шаха на Иран който изпраща цяла бригада наброяваща 1200 войници с хеликоптери в помощ на въоръжените сили на султана. Във войната с китайско-руските и саудитски комунисти и националисти се включва и кралят на Йордания Хюсеин.
С новата си армия, иранска и йорданска помощ и подкрепа от страна на британските командоси от SAS и британските ВВС, султан Кабус бен Саид окончателно побеждава бунтовниците през 1976 г. въпреки, че още няколко години има инциденти.
Оман скача в икономически реформи променили страната почти неузнаваемо следващите 45 години. Днес Оман е синоним на богатство и благоденствие. Предишната си изостаналост страната преодолява благодарение на петрол и реформите. С постъпленията от продажбите на петрол, новият султан започнал да модернизира страната. Оманците от природосъобразен и мизерен живот в палатки в пустинята, сред камили, бълхи, въшки, глисти и глад, скачат в ерата на прогреса, изобилието на модерния град и благата на медицината. Въпреки, че Оман няма петролът на богатите си съседи, а цялата финансова власт, хазната и централната банка на страната са изцяло в ръцете на султана, той проява благородството да отдели голяма част от петролните постъпления за своите поданици, с което за кратко време ги превръща в едни от най-богатите и благоденствие хора в света. В страна през последните години се развиват с подкрепа на държавата или частния бизнес спорта, основно силовите спортове и източните бойни изкуства.
Днес Оман разполага с гъста мрежа от пътища, които стигат до най-отдалечената точка на султаната, с модерни училища и болници. Всичко това е заслуга на Кабус бин Саид. В днешен Оман няма бедност, но недоволни разбира се има и в страната имаше опит за нещо като Арабска пролет, пръсната от армията и полицията, а няколко човека дори влязоха в затвора. Макар страната да разполага с много по-малки запаси от съседните държави като Абу Даби и Катар, днес около 80% от приходите в държавния бюджет се дължат на търговията с петрол, а спадащите цени на петрола изправят Оман пред някои страхове. Идеите да се развива риболов, туризъм и да се насърчава дребният бизнес засега не се развиват особено успешно, но това се дължи донякъде и на религиозните догми и на въпреки пълното, но с ниско качество образование в страната. Въпреки това в Оман се развива производство на мед, има циментови заводи, добиват се мрамор, варовик и малко гранит, има и производства за пластмаси. Petroleum Development Oman е собственост също на султана на Оман, а в компанията дял имат още Royal Dutch Shell с 34%, френската Total и Partex – португалска компания която е собственост на частна португалската благотворителна фондация (Fundação Calouste Gulbenkian). Muscat Securities Market (MSM), е единствената фондова борса в Оман. За включване на регулярния пазар има строги изисквания, а компаниите трябва да имат солидна репутация и рентабилност. За по-зле представилите се има паралелен пазар, а съществува и още един за фирми пред или във фалит. Търговските сесии на този пазар на акции са от 10:00 до 13:00 часа всеки ден без петък, събота и официалните празници. Общата капитализация на пазара вчера е на стойност $ 23 718 317 104 като през този ден са извършени 382 сделки за 12 081 456. Днес пазарът е все още на 50% по-ниско от най-високите си върхове през края на 2007 г.
Огромна част от приходите на държавата отиват и за армията, защото без нея властта вероятно не би се крепила дълго, предвид някои не особено коректни съседи на Оман, религиозни или амбициозни планове на местни и чужди революционери. Оман е абсолютна монархия, управлявана от султан Кабус, въпреки, че в страна след 2002 г. вече всички над 21 години имат право на глас (преди това са имало право на глас сами племенни водачи, бизнесмени и интелектуалци), а султанът назначи дори една жена за министър и има ако се не лъжа 2-3 жени в Консултативното събрание на Оман, което е нещо като долната камара на Съвета на Оман. Султанът е голям фен на класическата музика и има дори собствен симфоничен оркестър от 120 човека.
Във външната политика балансира между Арабския свят и Обединеното кралство, САЩ и Иран, тъй като няма особено голямо доверие на съседите си от Емирствата, Йемен и на Саудитска арабия. Султанът обаче е много по-близък с Обединеното кралство, Европа и Япония отколкото със САЩ и американските компании често се сблъскват с конкуренцията от тези страни. Въпреки, че гледа с леко подозрения към САЩ (вероятно заради саудитските им приятели), Оман имат подписано споразумение за свободна търговия, но точно оправдавайки се с него, султанът не дава никакви бонуси за американските компании, оставяйки ги да се борят с конкурентите на местния пазар. От арабските владетели по-близък му е краля на Йордания, чиито баща навремето му помага против саудитци и партизани. Понякога посредничи в преговорите между Запада и Иран.
Рождения ден на султана, на 18 ноември се чества като национален празник на Оман. Кабус бин Саид Ал Саид е най-дълго управлявалият владетел в Близкия изток и според слуховете е отявлен хомосексуалист. 75-годишният Кабус бин Саид няма наследник и не е много ясно какво ще стане със страната и дали отново няма да избухне война когато той си отиде.
|
|
