|
|
 ☞ Публикации /
Как еколозите в България усвояват стотици милиони от ЕС, държавата, бизнеса и гражданите |
Как еколозите в България усвояват стотици милиони от ЕС, държавата, бизнеса и гражданите
28.03.16 12:33
Автор: Източник, поредицата ''Зелената Коза ностра'' на в-к Труд
|
|
|
Как еколозите в България усвояват стотици милиони от ЕС, държавата, бизнеса и гражданите
Екозащитниците поставиха под свой контрол и феодализираха половината територия на България
На еко-лешояд се падат по 240 000 лв., а на дете нуждаещо се от лечение държавата дава само по 9200 лв.
Раждането на така наречените ''граждански'' ''екологични'' НПО - От 15 години в България целенасочено и настъпателно се води истинска война срещу развитието на зимния туризъм и ски спорта. В тази битка са включени огромни ресурси и хора. Арсеналът на използваните методи е изключително разнообразен и се допълва при всяка възможност и ситуация. За атаките се използват така наречените граждански зелени неправителствени организации. Въпреки уникалните природни дадености на страната ни всичко се задушава от агресивния натиск на група неправителствени организации, финансирани от чужбина и усвояващи по-голямата част от европейските програми за екология. Тези НПО работят с подкрепата на грантовите медии, а пасивното и сервилно поведение на държавните институции им помага. Интересно и показателно е тяхното зараждане, развитие и съществуване.
Началото им започва някъде около средата на 90-те години. Матрицата, по която се изграждат зелените НПО, им е дадена от Световния фонд за дивата природа (WWF), а те я адаптират към нашите условия. През 1998 година у нас е открит клонът на WWF, а през 2006-а е учредена още една структура, WWF - Дунавско-Карпатска програма. Сега и двете се управляват от Веселина Кавръкова, съпруга на еколога Тома Белев. Впоследствие мрежата на НПО, гравитиращи около WWF, се увеличава до около 30. Собствеността на всичките е преплетена в малък и ограничен кръг от хора, на базата на семейно-приятелски връзки и зависимости. Зелените НПО са групирани в коалиция ''За да остане природа в България''. Въпросното обединение няма съдебна регистрация и явно ръководство, но поради агресивното му поведение държавните институции се съобразяват с него. Началото на активната дейност на зелените НПО-та у нас съвпада с назначаването през 1999 година на Тома Белев за директор на Природен парк Витоша. Израстването на амбициозния кърджалия, завършил Лесотехническия институт, се дължи на протекциите някогашната русенска депутатка от СДС Свободка Стефанова, тогава председател на Комисията по околна среда в парламента.
Това е и времето, когато има вълна от учредяване на неправителствени организации - емблематичните са ''Зелени Балкани'', с доскоро председател на управителния съвет Тома Белев, фондация ''Българско дружество за защита на птиците'', швейцарско-българската фондация ''Биоразнообразие'' на Петко Цветков, в момента съпредседател на партия ''Зелените''. Списъкът продължава с Института за зелена политика на Петко Ковачев (деен участник в управлението на зелената енергетика, член на Комитета по наблюдение на изграждането на АМ ''Струма'', назначен с протекции на президента Росен Плевнелиев). Следва Сдружение за дива природа ''Балкани'', създадено от друг активист на ''Зелените'' - Андрей Ковачев, чиято жена Катерина Раковска е във WWF и Дунавско-Карпатската програма. Като представител на швейцарския фонд Раковска е назначена в Комитета по наблюдение на разпределението на средствата по Оперативна програма ''Околна среда'' 2014-2020 година. Тоест и от нейния глас ще зависи европейското финансиране на организацията на мъжа й. Такова вече е правено за предходния период 2007-2013. Въпросът е защо Министерството на околната среда и водите допуска човек на чуждестранна бизнесорганизация със седалище в държава извън ЕС да разпределя европейски средства у нас. В редиците на ''природозащитниците'' е и Симеон Марин, син на бившия вицепрезидент Ангел Марин (2002- 2012), създател на ''Зелени Балкани'' организацията, която получи 9 милиона лева през 2007 и 2008 година, за да картира зоните в мрежата ''Натура 2000''. Скандален е случаят с Асоциацията на парковете в България. Тя е учредена през 2003 година от дирекциите на 11-те държавни природни парка. От тогава до днес председател на управителния съвет е Тома Белев, като до миналата 2014 г. общо събрание не е свиквано, въпреки че според устава това трябва да се случва на всеки пет години. Друг интересен факт е, че в Агенцията по вписванията в 21 страници са изброени имотите, закупени от асоциацията. Става въпрос за земи и гори из цяла България. В противоречие на устава председателят Белев включва допълнително голям брой физически лица в УС на АПБ. По този начин елиминира държавата от законното й участие. В момента са особено активни представителите на новата вълна ''зелени'' активисти - като Александър Дунчев, бивш служител на Тома Белев в ПП Витоша, а сега подчинен на жената на Белев, както и Любомир Костадинов, създател на гражданската група ''За Витоша''. В този отбор е и Андрей Ралев, ковчежник на партия ''Зелените'', изпълняващ швейцарска програма ''Прозрачни планини'', на стойност няколкостотин хиляди франка. Друга швейцарска програма ''Зелени закони'', пак на стойност няколкостотин хиляди франка, се изпълнява лично от Тома Белев и Андрей Ковачев. В този кръг е включен и Борислав Сандов, бивш съпредседател на партия ''Зелените'', който поради провала на парламентарните избори през 2014 г. и факта, че формацията събра едва 0,6%, подаде оставка. Изброените дотук физически лица, организации и техни протежета са се ситуирали в редица държавни органи и институции, основно в Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието. Включени са в комитети и съвети, разпределящи европейските средства за екология и опазване на околната среда.
За да се учредяват, регистрират и функционират, на зелените неправителствени организации е необходимо солидно финансиране. Частният бизнес, предприемачите и обществото не са благосклонни към ''природозащитниците'' и не симпатизират на тяхната популистка идеология. Така основният източник на приходи се явяват еврофондовете и държавата, основно в лицето на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните.
Около 2000 година, използвайки опита на гръцкия клон на Световния фонд за дивата природа (WWF), родните ''еколози'' засипват МОСВ с предложения за създаване на нови защитени територии, влажни зони и природни паркове.Целта е веднага след това за тези територии да бъдат разработени планове за управление, програми за съхранение на флората и фауната и да се усвояват пари. Показателен пример е случаят с влажната зона ''Калимок-Бръшлен'', където чрез държавата и европрограми са похарчени над 13 000 000 долара за абсолютно безсмислен проект. Той е безполезен както за околната среда, така и за хората, живеещи в района, а зоната в момента се издържа от бюджета на МОСВ. Историята е следната - в края на 90-те години ''Зелени Балкани'' купува най-големите рибарници, изграждани някога в България. Те са разположени на 6000 декара в село Нова Черна, близо до Тутракан. От 1993 г. не се използват, защото поддръжката им излиза много скъпо. През 2000 г. ''Зелени Балкани'' предлагат проект, с който рибарниците да се превърнат във ''влажна зона''. Година по-късно от МОСВ излизат със заповед, с която 60 000 декара в „Калимок-Бръшлен” са обявени за влажна зона - защитена територия, въпреки протестите на собствениците на частни земи. В центъра на тази площ са въпросните 6 хиляди дка рибарници - влажни зони, а притежателите на имоти остават без обещаното обезщетение и на практика парцелите им са национализирани. Не такова е положението с ''природозащитниците'' - ''Зелени Балкани'' прибират сумата от 13 280 000 долара - парите идват от Световната банка, ЕС и държавния бюджет. Всички институции са подведени от „еколозите” с приказки за създаване на уникална местност, която ще привлича много туристи и ще има високоефективно производство на биопродукти под марката ''Калимок-Бръшлен''. Нищо такова не се случва, въпреки че вече мина достатъчно време за реализацията на проекта. Вместо МОСВ да санкционира ''Зелени Балкани'' за неизпълнение на проекта, то им отпуска още 4 милиона лева - този път за премахване на собствените им (на ''Зелени Балкани'') рибарници. Защото вече, видите ли, пречели на защитената територия. Резултатът от похарчените милиони от ''еколозите'' с подкрепата на МОСВ е нулев. Парите са усвоени, местността пустее, няма никакво биопроизводство с марка ''Калимок-Бръшелн''. Но за сметка на това се очаква МОСВ да извади още 3 милиона лева за ''Зелени Балкани'' за безсмислен ремонт на занемарените съоръжения.
Далаверата с природните паркове - В мнозинството от случаите плановете на 11-те природни и трите национални парка са правени от зелените НПО. Двете места с най-голям потенциал за развитие на зимен и летен планински туризъм са Пирин и Рила. Изведнъж по едно и също време по програми на Швейцарската конфедерация се осигуряват пари, с които да се изработват ПУ на двата парка. Явно швейцарците са по-загрижени дори от МОСВ за бъдещето на на Пирин и Рила. За Рила проектът е спечелен от швейцарско-българската фондация ''Биоразнообразие''. Вследствие от тогава до сега територията на целия парк е тотално блокирана за всякаква човешка дейност и не може да се говори за развитие нито на зимен, нито на летен туризъм. Поради превръщането на Рила от планина в резерват от 2002 година (откогато действа планът) 27 000 души са се изселили от района и 40 села са опустели. ПУ на НП Пирин също е финансиран по швейцарска програма. Приет е през 2004 година. Основната му част ''Норми и режими'', ''случайно'' е разработена от екип с ръководител Тома Белев, въпреки че тогава същият е директор на ПП Витоша и председател на Асоциацията на парковете в България. С изричен текст в плана за управление на НП Пирин е забранено изграждането на „нови ски писти и лифтове не само на територията на целия парк, но и в съществуващата ски зона „Банско“. Точно това ограничение блокира така необходимата втора кабинкова линия. Идентична е ситуацията с Плана за управление на ПП Витоша. Той е разработван 9 години – от 1996 до 2005 г. Финалната редакция е правена от Тома Белев. С нея са заложени такива капани, които по никакъв начин не позволяват не само изграждането на нови, но дори подмяната на сега действащите над 50-60-годишни лифтове и съоръжения. Този план е основната причина за съществуващата разруха в парка. Това се отнася не само за унищожената инфраструктура - хижи, заслони и хотели, но и за гибелта на флората и фауната. Сериозни пари ''природозащитниците'' усвояват и от ПП Българка. Той също е от ''младите'' паркове, създаден по инициатива на зелените през 2002 г. И ''непременно се нуждае'' от план за управление. Дългогодишната му директорка Мая Радева, която е и в управителния съвет на Асоциацията на парковете в България, възлага обществената поръчка на ''Обединение Българка'', което, разбира се, е с ръководител Тома Белев. Това е последният от поредица конкурси, които Дирекцията на парка обявява. Предишните поръчки са печелени от WWF - България, която е оглавявана от Веселина Кавръкова - съпруга на Белев. По правило всички участници, с изключение на обръча от зелени фирми, се отстраняват още на етап ''Проверка на документи''.
Другата схема за усвояване на пари от ПП Българка е, като непрекъснато се пускат нови поръчки за дублиращи дейности. Разбира се, планът за управление на ПП Българка е спечелен от обединението начело с Тома Белев. За този парк с площ от 21 000 хектара сумата за разработването на ПУ е 2 милиона лева. Впоследствие са поискани още 1 млн. лв. с аргумента, че парите не са достатъчни. За сравнение - новият проектоплан за управление на ПП Витоша, чиято територия е 27 000 хка, тоест с 30% по-голяма, е 600 000 лева. ПУ на ПП Българка все още не е приет, макар че се разработва от 4 години. Причината - некачествено изпълнение. Актуализацията на ПУ на Национален парк Централен Балкан също е възложена на НПО от Коалицията ''За да остане природа в България'', а именно фондация ''Биоразнообразие'', управлявана от съпредседателя на партия ''Зелените'' Петко Цветков. Стойността е 2 400 000 лева, като и този план все още не утвърден от МОСВ и Министерския съвет, но парите са усвоени.
Лешоядите - Едни от безспорните фаворити сред ''зелените'' НПО от коалицията ''За да остане природа в България'' в усвояването на европари и средства от бюджета на МОСВ е ''Българското дружество за защита на птиците''. Организацията е шампион по безсмислено харчене на средства по европейски програми с държавно съфинансиране от 25%. На 20 ноември 2015 г., познатите ни ''Зелени Балкани'' заедно с Дружеството за защита на птиците получиха 5 милиона и 250 хиляди евро от Брюксел и 1 750 000 лева от МОСВ ''за опазване на 48 черни лешояда'' и десетина царски орли. Това прави по 120 000 евро на птица (Опазването на един такъв лешояд според МОСВ струва 240 000 лева). Тези 58 пернати получават с 3 милиона лева повече, отколкото е бюджетът на Фонда за лечение на деца. На едно дете се падат 9200 лева годишно, а за чиновниците от Европа и от МОСВ четвърт милион лева за един лешояд са нещо съвсем нормално и морално.
Овцете - Още по-абсурдно звучи обществената поръчка на стойност 2 045 000 евро - 75% от Брюксел, 25% - от държавния бюджет, която е за опазване на ловния сокол и се изпълнява по следния начин - закупуват се 350 овце (по около 6000 евро на бройка). Те се разселват в пасища из Централен Балкан и около Тополовград. Очаквало се на пасищата да се появят лалугери, които пък са любимата храна на соколите. Какво се е случило с овцете, лалугерите и хищните птици - не е ясно. Знае се само кой е прибрал тези над 2 милиона евро - ''Българското дружество за защита на птиците''.
Голямата хапка - Безспорно един от големите удари на зелените от коалицията ''За да остане природа в България'' е ''Натура 2000''. Нашата страна е европейски шампион по зоните в ''Натура'' - почти 35% от цялата територия е ''защитена''. В тези зони влизат и 700 000 частни имота с 1 100 000 собственици. Те не могат да се възползват от собствеността си, защото поради ограниченията и изискванията на мрежата ''Натура'' няма никакъв инвеститорски интерес. Това всъщност си е чиста национализация. През 2006 година, без търг и без конкурс, с политическа протекция от тройната коалиция ''Зелени Балкани'' на Тома Белев бяха избрани да картират местата, включени в ''Натура''. За безобразно изпълнената поръчка, в която се оказаха включени дори и сметища, ''Зелени Балкани'' взеха 3 милиона евро от ЕС и 3 милиона лева от бюджета на МОСВ. Въпросните 35%, включени в ''Натура'', и в момента се управляват от зелените. Те ужким извършват мониторинг, за който всяка година получават пари от държавата. Колкото е по-голяма ''Натура'' в дадена страна, толкова повече пари за управление на зоните се вземат! Затова зелените и някои медии свързани с тях настояват за включване на още територии в мрежата!
Дадените примери са малка част от огромния бизнес на ''зелените природозащитници'', свързан с така нареченото опазване на ок(х)олната (си) среда. Той се финансира основно с публични средства от държавния бюджет на България и програми от ЕС. Именно с тези средства ''еколозите'' непрекъснато организират ''спонтанните'' си протести за Рила, Пирин, Витоша и Черноморието, които всъщност не са нищо друго, освен защита на техните лични, клиентелистки интереси и политически амбиции - основен мотив за войната им най-вече срещу зимния туризъм.
За да водят успешно кампаниите си, включително и срещу зимния туризъм у нас, ''еколозите'' от коалицията ''За да остане природа в България'' имат нужда от политическо представителство. Някой, който да лобира за идеите им чрез политически методи. Така през есента на 2008 година се появява партия ''Зелените''. Следва се стриктна програма, започнала в началото на 2000 година с ''раждането'' на зелените неправителствени организации и продължила през 2006-а, когато се създава коалицията ''За да остане природа в България''. Впоследствие структурите от това обединение учредяват политическа партия ''Зелените''. Тази малка част зелени НПО и тяхната политическа формация в момента са си присвоили правото да говорят от името на цялото гражданско общество. В арсенала им екологичната проблематика e изключително малък процент. Огромната част от дейността им е насочена към бизнес интереси в България. Друга цели блокиране (с цел изнудване) на големи инфраструктурни проекти като лот 3 от магистрала ''Струма''. Трета е в услуга на енергийната и ВЕИ мафия. Всичко това се прави не поради някаква благотворителност, а защото се лобира за едни или други интереси. Обикновено в полза на чужди организации, структури и бизнес интереси.
Популизъм - Използвайки екологията и хвърляйки ултрапопулистки твърдения - най-често за поголовна сеч в Пирин, Витоша и Рила, нещо, което никога не се е случвало, „природозащитниците манипулират обществото“. Тази хватка им помага изключително много при печелене на обществени поръчки за милиони левове по национални и европейски програми. Идеята е партия „Зелените“ и коалиция „За да остане природа в България“ да увеличат своето влияние с директно участие в структурите на властта. Въпреки че формацията съществува повече от 7 години, резултатите й във всички видове избори не са впечатляващи. „Зелените“ не успяват да прескочат и 1 процент на вотовете за парламент, защото не получават доверието на избирателите и нямат тяхната подкрепа. Дори не стигнаха така желаната държавна субсидия. По време на всяка предизборна кампания в подкрепа на партия ''Зелените'' от коалицията ''За да остане природа в България'' намират теми, с които да провокират скандали. Най-често те са свързани отново с Пирин, Рила и Витоша. Всичко друго, отнасящо се до реалните проблеми на екологията като замърсяването на въздуха, заради което срещу страната ни има наказателна процедура от Брюксел, отровените земи и води, незаконните сметища, ракониерската сеч, сякаш не съществуват за ''Зелените''. Техният фокус е насочен тенденциозно и избирателно само срещу българския туризъм. За последните години от ''За да остане природа в България'' имат хиляди публикации против Рила, Пирин и Витоша, но нито една срещу това, в което се е превърнал курортът Пампорово - бетонен град на върха на Родопите, издигнат там в резултат на безразборното строителство и дейността на ''Пампорово'' АД. За ''природозащитниците'' явно съществуват само три планини - Рила, Пирин и Витоша. Парите, които получават по швейцарските програми ''Прозрачни планини'' и ''Зелени закони'', се ползват за дискредитиране на зимния ски туризъм на тези места и в частност срещу Банско. От въпросните програми се финансират и ''спонтанните'' ''зелени'' улични протести, насочени срещу някаква измислена сеч на вековни дървета.
Подкрепа - Един от менторите и активно презентиращ коалицията ''За да остане природа в България'' и партия ''Зелените'' още от нейното учредяване е директорът на Центъра за социални практики Евгений Дайнов. Той е сред ''експертите'' на прехода, който с назидателен тон от 25 години натрапва първоначално ''сини'', а сега ''зелените тези'' уж загрижен за опазването на околната среда. Индиректна подкрепа зелените получават и от Центъра за либерални стратегии на Иван Кръстев и други тинк танкове, щедро финансирани от чуждестранни донори.
Резултатът - В резултат от симбиозата между партия ''Зелените'' и коалиция ''За да остане природа в България'' се създаде група за натиск. В нея освен двете образувания активни участници са и изброените по-горе лица, както и определени медии. Поради невъзможността да получат легитимация по нормалния начин - чрез парламентарни или местни избори, групата се опитва с протести, митинги и шествия да прокарва своитe корпоративни и клиентелистки интереси във всички области на икономиката. Тези хора в дадена ситуация се представят за говорители на цялото гражданско общество, а при други обстоятелства са партийни активисти. Очевидно всичко се диктува от интереса и той определя кога на преден план да е гражданското амплоа и кога политическото.
Активистите - Сред учредителите и активни участници в ПП ''Зелените'' е Андрей Ковачев и през 2008 г. влезе в нея като съпредседател. Пост, който вече не заема. Като представител на гражданския сектор Ковачев бе управител на сдружение за дива природа ''Балкани'', което участва в коалицията ''За да остане природа в България''. Друга фигура е Петков Цветков, настоящ съпредседател на партията и управляващ швейцарската фондация ''Биоразнообразие'', която също е в коалицията. Припомняме, че ''Биоразнообразие'' финансираше изработването на сега действащите планове за управление на Националните паркове ''Пирин'' и ''Рила''. Не трябва да се забравя и Борислав Сандов, бивш съпредседател на ПП ''Зелените''. Той е известен с воденето на десетки съдебни дела срещу различни инвестиционни проекти в България, включително против строежа на вече действащия завод за отпадъци в София. В отбора е и Петко Ковачев, също ексначалник в ''Зелените'', който в гражданското си амплоа е управител на Института за зелена политика. Пряко ангажиран е със завеждането на дела срещу инвестиционни проекти. Павел Антонов пък е изпълнителен директор на ''БлуЛинк'' - мрежата за комуникации между зелените НПО, финансирана с европейски пари и средства от държавния бюджет на България. Антонов беше началник на политическия кабинет Юлиан Попов, министър на околната среда и водите в служебния кабинет на Марин Райков. Сегашният ковчежник на ПП ''Зелените'' е Андрей Ралев. Той изпълнява програмите ''Прозрачни планини'' и ''Зелени закони''. Други представители са Свилен Овчаров, който дълго време еднолично представяше ''Зелени адвокати'', и Любомир Попйорданов от Българската асоциация за алтернативен туризъм. Последният е редовен кандидат за депутат в листата на ПП ''Зелените''. Още един, пробвал неуспешно да влезе в политиката чрез зелените - Атанас Чобанов, главен редактор на сайта ''Биволъ'' и кандидат на партията за евродепутат на последните избори за ЕП. По-особен е случаят на Тома Белев. Бившият директор на ПП ''Витоша'', експредседател на УС на ''Зелени Балкани'' и настоящ шеф на Асоциацията на парковете в България, е свързан със Зелената партия на Александър Каракачанов. На вота за европейски парламент през 2009 г. Белев бе единственият кандидат на формацията. Същевременно Зелената партия беше коалиционен партньор на БСП в ''Коалиция за България''. Като партньор формацията дори получи заместник-министър на правосъдието в лицето на Димитър Бонгалов. През същата 2009 г. Тома Белев беше освободен като директор на ПП ''Витоша'' заради преразход на гориво. След това бе върнат на поста с личната протекция на тогавашната червена вицепремиерка и после посланичка в Швейцария Меглена Плугчиева и намесата на министър-председателя на тройната коалиция Сергей Станишев.
Как "екозащитниците" поставиха под свой контрол половината територия на България - Еколозите от коалиция ''За да остане природа в България'' и партия ''Зелените'' от години блокират инвестиционни проекти на територията на цялата страна. Тяхна жертва не са само частни бизнес начинания, а и държавни, и общински. Това става възможно поради факта, че през последните петнайсетина години целенасочено и тенденциозно бе разширена мрежата от защитени територии. Днес фактите са следните: България има три национални парка ''Рила'', ''Пирин'' и ''Централен Балкан''. Отделно има 11 природни парка, 55 резервата, от които 17 биосферни към ЮНЕСКО. Налице са още 36 поддържащи резервата, 11 влажни зони, 349 природни забележителности, 502 защитени местности. А зоните на ''Натура 2000'', които са 35% от България, погълнаха над 750 000 имота на 1 100 000 частни собственици. Близо 50% от 111 000 квадратни километра, на които се простира страната ни, са под някакъв вид ''екологична'' ''защита'' (за която се получават пари от еколозите). По правило тези зони са най-подходящите места, където може да се развива туризъм, спа, селско стопанство, различни видове производство и много други дейности. В Швейцария, в която стриктно се спазват екологичните норми, съществува само един национален парк и той се казва ''Швейцарски национален парк'' с площ 17 000 хектара. За сравнение само ПП ''Витоша'', който не е от най-големите, е два пъти по-голям от швейцарския, а националните ''Рила'', ''Пирин'' и ''Централен Балкан'' са общо 10 пъти по-големи. А не може да се каже, че швейцарците защитават по-зле природата си, след като са изградили 22 500 км писти и 3000 лифта и съоръжения. Но ние съвсем по-български отново сме се изхвърлили и където трябва, и където не са нацвъкани защитени местности, резервати, паркове, влажни, зони и какво ли не още. На което и място да се копне, все е защитено от някого.
Безброй са заложените клопки пред инвеститорите - Министерството на околната среда и водите (МОСВ) се е превърнало в черна дупка, в която потъват и проекти, и предприемачи. Няма абсолютно никакъв шанс да не се наруши някой от безбройните нормативни актове, денонощно развивани и допълвани от бюрокрацията. Чиновниците в министерството се тресат от страх, че ще излязат на протест 100-200 платени еколози, и заради това блокират проекти за милиони. МОСВ, подтиквано непрекъснато от ''Зелените'', превърна България в индианския резерват на Европа, където нещата са толкова преекспонирани, че лешояди, гущери и жаби са далеч по-ценни от човешките съдби поне по документи и получени за тях пари. От това печели съвсем малка група ''природозащитници'' и техни съмишленици от министерството, а за обществото няма никаква полза.
Арсеналът на екорекета е улични митинги, медиен натиск и възползване от родното либерално законодателство. Основният модел, по който ''природозащитниците'' успяват да спрат или обезсмислят проектите, е чрез завеждане на дела в административните съдилища. Тази възможност им се дава от факта, че всяка регистрирана срещу 250 лева НПО може само срещу 10 (десет) лева да пусне жалба срещу инвестиционно намерение независимо от неговата стойност. Поради натовареността на съдилищата и двуинстанционното производство делата се бавят по няколко години. Най-честият резултат е, че инвеститорите сами се отказват от своите планове и си тръгват. А такива съдебни процеси в последните години са хиляди, като загубите в пари и в работни места са трудно изчислими. Завеждането на дела от зелените се е превърнало в пандемия, чиято основна цел е рекет над българските и външните инвеститори. Няма предприемач, който, след като разбере, че дадено място е в ''Натура'' или в друга защитена територия, да не се откаже от проекта си. Ако е чуждестранен, веднага напуска България и отива да реализира идеята си в близки държави - основно в Гърция, Румъния, Сърбия и Македония. Щетите според специалисти се изчисляват на няколко милиарда евро.
Голямата зелена мечта e Промени в ЗУТ - Голямата мечта на ''еколозите'' от коалицията ''За да остане природа в България'' и на партия ''Зелените'' е да наложат изменение в Закона за устройство на територията, което да даде възможност на неправителствените организации да обжалват Общите устройствени планове на общините и разрешителните за строеж - включително и тези на индивидуалните физически лица. Прогнозите са, че ако такова нещо се случи, държавата и обикновените хора ще бъдат потопени в съдебни дела и екологичен рекет, но това е и целта на искането. Основният ''довод'' за това искане на ''природизащитниците'' е, че България е подписала Орхуската конвенция за достъп на гражданските организации до правосъдие при казуси, свързани с устройството на територията. Стане ли това, никъде в страната няма да бъде приет и един общ устройствен план на населено място, нито пък предприемач или физическо лице ще може нормално да си извади разрешително за строеж, без да бъде обект на рекет от зелената мафия. Така че зеленият рекет вече става изключително скъп за държавата. Блокират се многобройни проекти, губят се работни места и спадат доходите на населението. Това води до нисък жизнен стандарт, до демографски срив и до обезлюдяване на стотици населени места.
Крайно време е държавата в лицето на Министерския съвет и парламента да вникне в мащабите на този опасен процес и да направи пълна ревизия на рестриктивното екологично законодателство и другите нормативни документи. След като разберат, че всичко изложено дотук е абсолютно вярно и точно, трябва да сложат край на екологичния терор. Блокираните проекти Заради натиска на ''Зелените'' върху бизнеса и завежданите от тях съдебни дела само в зимната спортна инфраструктура са блокирани проекти за над половини милиард евро! Например възпрепятстваният проект на ''Витоша ски'' АД, който трябваше да се реализира в периода 2008-2009 г., е на стойност почти 100 милиона евро. За тези седем-осем години са изгубени стотици работни места и много данъчни приходи в държавния бюджет. Ако инвестицията бе направена, досега мултиплицираният ефект щеше да бъде 250 милиона евро и да се отрази добре на хората, практикуващи ски спортове. Подобен е случаят със саботирането на изграждането на втория кабинков лифт в ски зона ''Банско''. Липсата му води до огромни опашки от български и чужди скиори през активния зимен сезон. Това вреди на имиджа на Банско, който е признат за един от най-добрите ски центрове в Европа. Загубите от нереализираната инвестиция са около 50 милиона евро на сезон. Припомняме, че по време на изграждането на ски зона ''Банско'' в периода 2001-2004 г. с дебилна упоритост по един и същ текст от Закона за защитените територии ''еколозите'' водиха 60 съдебни дела и до едно ги изгубиха. Огромна загуба за развитието на туризма, регионите и държавата са провалените проекти ''Супер Боровец'', ''Перелик'' в Родопите, ''Паничище'' в Рила, блокираните ''Дестинейшън Рила'', ''Ком Берковица'' в Стара планина и ''Кулиното'' в Пирин. Инвестицията за всеки един от тях беше между 100 и 200 милиона евро. Но не само туризмът е потърпевш от рекета на коалицията ''За да остане природа в България'' и партия ''Зелените''. Откакто възникна идеята за изграждането на завод за преработка на отпадъци в София, екологичното движените ''За земята'' и ПП ''Зелените'' в лицето на Борислав Сандов водят дела срещу реализацията на този проект. Основният им довод е, че не им допада начинът, по който се обработва боклукът. Всъщност те лобират за друга технология, зад която, разбира се, стои определена фирма. Въпреки че част от завода вече функционира и претенциите на ''Зелените'' са отхвърлени от тричленен съдебен състав, Сандов и компания упорито обжалват на следващата инстанция. На мушката на екологичния рекет са и компаниите от добивната индустрия - МОК ''Елаците'', ''Асарел Медет'', ''Аурубис'', ''Дънди прешъс'', ''Горубсо'' и много други. Чрез съдебни дела и уличен натиск е блокирано проучването за добив на природен газ от американската компания ''Парк Плейс енереджи''. Историята е изключително интересна. Партия ''Зелените'' чрез Борислав Сандов и Института за ''зелена'' политика на Петко Ковачев обжалват решението, с което е одобрено проучването. Разрешените дейности са в район, в който от 1964 до 1990 г. са се извършвали стотици сондажи. През този период са сондирани над 200 кладенеца за търсене на въглищни находища. От 2005-а до 2008-а в областта са били сондирани още два дълбоки кладенеца от предишни притежатели на разрешения за търсене и проучване. Този голям обем на сондажни дейности не навредил по никакъв начин нa водоносните пластове, които се използват за питейна вода и напояване. Въпреки тези факти, показващи, че всичко ще е безопасно, разрешението е атакувано незабавно с две жалби - едната от Сандов като представител на партия ''Зелените'', а втората от Ковачев от името на ''Института за зелена политика''. В хода на делото Върховният административен съд издава рутинните указания, сред които е изискването жалбоподателите да представят документ за платена държавна такса от 10 лв. Уведомлението е връчено на адреса за кореспонденция на ''Зелените''. Нито в рамките на 7-дневния срок, нито месеци по-късно са представени доказателства пред съда за внесени 10 лв. Същото се отнася и за Института за зелена политика - и те не дават символичната сума. Какви са мотивите за тези действия - най-вероятно ''еколозите'' са направили опит да постигнат извънсъдебно споразумение с ''Парк Плейс енерджи'', но какво е и на каква стойност - не е ясно.
Заведените дела - За последните години организациите от коалицията ''За да остане природа в България'' и други техни партньори са завели над 1100 преписки срещу инвестиционни проекти в цялата страна, позовавайки се на уж екологични съображения, свързани с управлението на защитените територии. Основен прийом при съдебното обжалване е така нареченият кумулативен ефект. Това е влиянието, което ще има далечно бъдеще върху дадена територия (местообитание или гнездене на птици) реализацията на даден проект. До днес обаче няма методика, която да изчислява обективно този ефект. Но точно изискването за доказването му много напред в годините е основанието, с което се блокират над 90% от инвестиционните проекти. Този ''кумулативен ефект'' е ужасът на всички предприемачи, когато трябва да правят екологична оценка или ОВОС на инвестиционните си намерения. Нова мода при ''Зелените'' е темата с нарушените хабитати. Напоследък има много случаи, особено при изграждане на водноелектрически централи, когато ''Зелените'' пускат нарочно различни животински видове или риби в местността, където ще се реализира бизнес начинанието. След което тръбят, че е нарушена естествената среда на животните, които те са занесли там. Подобна е практиката при изграждането на туристически и атракционни комплекси.
Налице е и друг пример - години наред ''еколозите'' се опитваха да убедят обществото, че ветрогенераторите по родното Черноморие убиват птици. Научно бе доказано, че такова нещо няма как да се случи, защото звукът от перките отблъсква пернатите. Но в българските интернет сайтове още се разпространяват снимки на няколко подхвърлени мъртви гларуса. Целта е да се рекетират собствениците на генераторите и кметовете на общините, разрешили изграждането на съоръженията.
Ударите срещу магистралите - Преди няколко години между България и Гърция, на ГКПП-Илинден, срещу 57 милиона евро бе изграден така нареченият тунел за мечки. Съоръжението замести проекта за нов надземен път, за да може хищниците да минават по хълма над него в размножителния си период. Това стана по настояване на еколозите, въпреки че до днес няма сведения там да са забелязвани мечки. Подобна бе и ситуацията с един от лотовете на автомагистрала ''Струма''. Строителството на отсечката се забави, защото бяха изградени няколко безсмислени тунела за костенурки, гризачи, мечки и вълци. Така и не стана ясно как животните ще бъдат принудени да влизат в една тръба, за да минат под магистралата. Освен забавянето на лота той бе и оскъпен с 15 милиона евро. Проверка в КАТ-Дупница за регистрирани инциденти по старото трасе на шосе Е-79 - най-натоварения път в България - показва, че там никога не е имало прегазени вълци, мечки или други диви животни. Не бе пропусната и АМ ''Тракия''. Поставени бяха километри пана (които вече са изпокъсани) за милиони левове за предпазване на птиците. Един от резултатите от тези напразно похарчени десетки милиони евро е сегашното поскъпване на винетките. То удря по джоба целокупния български народ, а причината е прекаленото съобразяване на държава със зелените рекетьори.
Показателна е ситуацията с развитието на производството на атомна електроенергия. След затварянето на блоковете на АЕЦ ''Козлодуй'' и спирането на проекта за АЕЦ ''Белене'' бе възобновена идеята за изграждане на 7-и реактор в централата в крайдунавския град. Няма изненада, че сдружението ''За земята'' от коалицията ''За да остане природа в България'' атакува проекта. Мотивът - имало опасност от замърсяване на румънската страна. Но за факта, че за 4 години в България се изградиха над 2000 фотоволтаични централи, заради които цената на тока гони европейските висини, ''Зелените'' не са обелили дума и нито веднъж не са протестирали, защото са в съюз с ВЕИ мафията.
50 млн. лева държавна субсидия на година, за зелените СИК и ВИС БТВ в опит да оправдае журналистите си вземали пари под масата
|
|
